Нора Робъртс - Сълзите на луната

— Динамиката между любовниците е по-различна, отколкото при приятелите. Дори при приятели от цял живот.

— Открих го. Но същевременно знам, че често трябва някой да ръчка, та да задвижи някои неща. Предприемам първата стъпка по отношение на нещо, което ме тормози много и за което мисля, че означава всичко за него.

Размърда се на стола и измъкна нотния лист.

— Това негова песен ли е?

— Изнудих го да ми я подари. Той има талант, нали Джуд?

— Мисля, че да.

— Защо не предприеме нещо? Ти разбираш как работи съзнанието.

— Питаш бивш, и то посредствен преподавател по психология. — Джуд остави чайника на масата и донесе чаши. — Но бих предположила, че се страхува.

— От какво?

— Да не се провали в нещо, което има огромно значение за него. Ами ако нещата му не са достатъчно добри? Мнозина от нас висят над тази бездна, Брена. — Наля чая. — Ти не си от тези хора. Ти просто запретваш ръкави и построяваш мост през нея.

— Готвя се да построя мост над неговата бездна. Той ми подари тази песен и мога да правя с нея каквото си искам. Ще я изпратя на някой, който разбира от тези неща. Ще проверя дали заслужава да се купи.

— Без да кажеш на Шон ли?

— Не изпитвам вина в това отношение — промърмори Брена. — Ако нищо не излезе, той никога няма да узнае, нали? А ако се получи, може да бъде само доволен. Но не съм сигурна на кого да я изпратя. Хрумна ми, дали ти нямаш някои идеи.

— Не ще успея да те разубедя да постъпиш по този начин, така ли?

— Да.

Джуд кимна.

— Тогава ще си спестя усилието. Не знам нищо за музикалния бизнес. Но ще поговоря с моята агентка, макар да не мисля… — В главата й се оформи идея и тя млъкна, за да я обмисли. — Какво ще кажеш за Магий? Той е строил зали, значи трябва да познава хора от шоубизнеса. Положително има някакви връзки.

— Добро попадение.

— Ще ти дам адреса. Пиши му.

Брена прокара ръка по нотите и думите на листа пред себе си.

— Това ще отнеме прекалено дълго време. Нямаш ли телефонния му номер?

Кроткият дъжд се усили и премина в потоп, докаран от яростни ветрове, които постоянно връхлитаха върху брега и свирепо люлееха привързаните лодки. През по-голямата част от седмицата морето бе прекалено бурно, за да се хвърлят мрежи. От брега до хоризонта се виждаха само гневни, кипящи сиви вълни, накичени по гребена с бяла пяна.

Онези, които изкарваха прехраната си от морето, изчакваха с мрачно търпение, придобито от векове.

Вятърът не преставаше да бие по стъклата на прозорците и вратите и промъквайки се през всяка цепнатина, смразяваше човек до кости. Димът от комините се завихряше под напора му. Отвя и няколко керемиди от покрива на пазара — отнесе ги като пияни птички.

Последните зъби на зимата сдъвкаха и стриха оцелелите през мразовете цветя и онези, които започваха да се показват. Пространствата пред къщите се превърнаха в кални непроходими петна.

Бурята вилнееше над Ардмор. Туристите изчезнаха, резервациите се отменяха; от три дни нямаше електричество и телефонните линии мълчаха.

Селцето се сгуши — правеше го не за първи път, и изчакваше бурята да утихне. По къщите хората бяха изнервени. Отегчени, неспокойни деца влудяваха майките си. Сълзи и плесници станаха всекидневно явление.

С гумени ботуши и дъждобрани, Брена и баща й стояха до колене в кал и мръсотии, докато търсеха пробива в септичната тръба на семейство Дъфи.

— Гадна работа — отбеляза Майк, облягайки се за минутка върху дръжката на лопатата.

— Мнозина от онези, които живеят на по-ниско, ще започнат да газят в лайна, ако това продължава.

— Ако негодниците от Уотърфорд се бяха появили, поне щяхме да изпразним ямата.

— Появят ли се изобщо с голямата си помпа, предлагам да ги хвърлим направо в лайнената помия.

— Това е моето момиче.

— Господи, каква воня. Но според мен ето къде е проблемът, татко.

Наведоха се — дъждът не преставаше да ги шиба по главите — и със смесица от интерес и озадаченост се загледаха в пукнатата тръба.

— Точно както предположи, татко — тръбата е стара и е поддала от допълнителния натиск. Спукала се е и е заляла хубавата градина на госпожа Дъфи с море от изпражнения.

— Да, но като отстраним повредата, Кати ще има добре наторен двор, нали? — Вонята бе непоносима и Майк си пое въздух през зъби. — Хубаво се сети навреме да вземеш PVC тръбата. Ще я подменим и ще видим какво ще се получи.

Брена изсумтя и се надигна. Минаха през калния терен и стигнаха до пикапа. Въпреки гадната работата двамата действаха като отлично смазан механизъм. Докато се трудеха, от време на време тя му хвърляше по някой поглед.