Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Какво? — извика Джак и стисна ръката й. — Какво убийство?

Ребека беше побесняла и й се прииска да го срита. Копелето беше събудило някакви чувства у нея, още от първия поздрав на кея. Но сега тя видя и нещо друго. Нещо студено и решително. А и чуваше за убийството за първи път.

— Няма да ти кажа абсолютно нищо, докато не разбера кой си и какво искаш.

— Аз съм Джак Бърдит — отвърна той и извади шофьорската книжка от портфейла си. — „Електронна охрана Бърдит“, Ню Йорк. Имаш компютър, можеш да провериш в мрежата.

Тя взе портфейла и разгледа книжката му.

— Както вече ти казах, колекционер съм. Вършил съм охранителна работа за „Антики Морнингсайд“, а и бях техен клиент. Анита размаха трите орисници като стръв пред мен, защото знае, че се интересувам от такива неща, а и мога да ги открия.

Ребека продължи да разглежда портфейла му, а той се помъчи да запази търпение. После просто го дръпна от пръстите й и го пъхна обратно в джоба си.

— Грешката на Анита бе да си помисли, че ще намеря статуетките заради нея. Или пък че ще успее да се справи с охранителните ми мерки и да ме държи под око. Кой, по дяволите, е мъртъв?

— Това не е достатъчно. Ще проверя в Интернет. Позволи ми да ти кажа нещо, Джак. Аз също успявам да открия доста неща.

— Тия Марш — каза той, като тръгна след нея надолу по хълма. — Спомена, че тя е платила билета на брат ти до Ню Йорк. Значи е добре?

Ребека го изгледа накриво.

— Доколкото знам е съвсем добре. Познаваш я, нали?

— Срещнах я само веднъж, но ми хареса. Да не се е случило нещо с родителите й?

— Не. Става дума за съвсем друг човек, но няма да ти съобщя никакви имена, докато не се уверя, че не участваш в пъкления заговор.

— Искам орисниците, но недотам, че да извърша убийство. Но ако Анита стои зад убийството, това доста променя нещата.

— Май вярваш, че Анита е способна на подобно нещо, а?

— Тя е отровен паяк — простичко отговори Джак. — Харесвах мъжа й и свърших малко работа за него. А също и за нея. Не съм длъжен да харесвам всичките си клиенти. Как брат ти се забърка с нея?

— Защото тя… — Ребека замълча и се намръщи. — Няма да ти кажа. Откъде знаеш името на Мълаки, ако не ти го е дала тя?

— Тия го спомена — отговори той и продължи мълчаливо напред, но не издържа и попита: — Слушай, семейството ти очевидно има добър бизнес тук. Би трябвало да се откажете от тази история с орисниците. Не сте от същата лига като Анита.

— Не познаваш нито мен, нито лигата ми. Уверявам те, че ще се сдобием с трите орисници преди нея. А ако наистина си заинтересован колекционер, можеш да се подготвиш да наддаваш за тях.

— А си мислех, че не си алчна.

Тя долови хумора в гласа му и не се ядоса.

— Аз съм делова жена, Джак, както ти самият посочи преди малко. И мога да сключа сделка не по-зле от всеки друг. Дори по-добре от повечето хора. Извърших доста проучвания за орисниците. Ако целият комплект бъде предложен на търг в място като „Уайли“, цената може да стигне до двадесет милиона долара. Дори и повече, ако се направи подходяща реклама.

— Но непълен комплект, дори две от трите фигурки, би донесъл съвсем малка част от тези двадесет милиона. И то само от много заинтересован колекционер.

— Ще имаме и трите. Решили сме го твърдо.

Той не отговори, а продължи да върви към града. На върха на хълма имаше красива къща с чудесна градина и хубава жена, която работеше в нея.

Жената се изправи и заслони очи с ръка. Усмихна им се за поздрав и Джак веднага забеляза приликата.

— Бека, кого си довела, скъпа?

— Джак Бърдит. Поканих го у дома на чай, преди да разбера, че е лъжец и подлец.

— Така ли? — попита Айлин, но усмивката не слезе от лицето й. — Е, поканата си е покана. Аз съм Айлин Съливан — добави тя и протегна ръка над оградата на градината. — Майка на това нелюбезно същество.

— Приятно ми е да се запозная с вас. Хареса ми разказа ви по време на обиколката.

— Много любезно от ваша страна. От Америка ли сте? — попита тя, като отвори вратата.

— Ню Йорк. Пристигнах в Коув с надеждата да поговоря със сина ви, Мълаки, за трите орисници.

— Можеш значи да издрънкаш всичко наведнъж на мама — промърмори Ребека, а с мен се преструваше и флиртуваше.

— Казах, че те харесвам, а тъй като не си глупава, трябва да знаеш, че ако някой мъж те погледне и не хареса видяното, значи си има сериозни проблеми. Искам да кажа, че наистина имаше флирт, но не и преструвки. Ужасно ядосах дъщеря ви, госпожо Съливан.

Айлин кимна развеселена.