Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Джак се наведе към нея.

— Кажи ми кой е бил убит.

— Млад мъж на име Майкъл Екс — отговори Айлин. — Мир на праха му.

— С вас ли работеше?

— Не — тежко въздъхна Ребека, после добави: — Цялата работа е твърде сложна.

— Разбирам от сложни неща.

Ребека погледна майка си.

— Скъпа, един човек е загинал — каза Айлин, като сложи ръка на рамото на дъщеря си. — Млад невинен човек. Всичко се променя заради това убийство. И ние трябва да оправим нещата. Ако имаме шанс Джак да ни помогне в това, трябва да се възползваме от него.

Ребека се облегна назад и погледна Джак.

— Ще ни помогнеш ли да се погрижим Анита да си плати за извършеното?

— Ако Анита има нещо общо с убийство, ще се погрижа да си плати за това. Имаш думата ми.

Ребека кимна. Все още й се искаше да си хапне от кекса, затова сложи ръце на масата и каза:

— Хайде, мамо, разкажи му. Ти си по-добра в разказването.

Айлин наистина беше добра разказвачка, а Ребека откри, че Джак е отличен слушател. Не задаваше въпроси, не правеше забележки, а само отпиваше от чая си, без да сваля очи от лицето на Айлин.

— И така — завърши тя. — Мълаки се върна в Ню Йорк, за да направи онова, което трябва да бъде направено.

Джак кимна и се зачуди дали това мило семейство имаше представа в какво се бе забъркало.

— Значи втората орисница е у тази Клио Толивър, така ли? — попита той.

— Не беше съвсем ясно дали е у нея и въобще дали знае къде е. Момчето, което е умряло, е неин приятел и сега тя обвинява себе си за убийството му.

— А Анита знае коя е тя, но не и къде е. Поне за момента.

— Така е — потвърди Айлин.

— Ще е разумно да запазим нещата по същия начин. Ако е убила веднъж, надали ще се поколебае да го направи отново. Госпожо Съливан, всичко това струва ли си според вас? Нима не рискувате живота на най-близките си хора?

— Нищо не би си струвало подобен риск, но те вече не могат да бъдат спрени. Аз самата бих се разочаровала от тях, ако решат да спрат. Един млад мъж загина и за смъртта му трябва да има възмездие. Тази жена не може да краде и убива безнаказано.

— Как е откраднала първата орисница от вас?

— Откъде знаеш, че го е направила? — попита Ребека подозрително. — Или тя самата ти го каза.

— Ти ми го каза — меко отвърна той. — Нарече я крадла. Докато слагаше цветя на гроба на прапрадядо си — Феликс Грийнфилд, който бил на борда на „Лузитания“. Доскоро вярвах, че първата орисница е потънала заедно с Хенри Уайли. Но се оказва, че тя и прапрадядо ти оцелели. Той за Уайли ли е работил?

— Феликс не е бил единственият оцелял — започна Ребека и Айлин завъртя очи.

— О, Бека, за бога! Човекът има акъл в главата. Страхувам се, че Феликс е откраднал статуетката. Бил е крадец, но се променил и се превърнал в почтен човек. Тъкмо бил пъхнал фигурката в джоба си, когато торпедото ударило кораба. Съдба.

— Откраднал я? — повтори Джак и се ухили широко. — Това е страхотно! А после Анита я откраднала от вас.

— Това е различно — настоя Ребека. — Тя знаеше за какво става дума, а Феликс не е знаел. Анита използва репутацията на покойния си съпруг, когато Мъл й занесе статуетката за оценка. После използва тялото си, за да го съблазни и излъже, което никак не й е било трудно, тъй като той все пак е мъж. Направи всички ни на глупаци и ще трябва да си плати за това.

— Ако това е само въпрос на гордост, по-добре помисли отново — посъветва я Джак, като се наведе и я погледна в очите. — Тя ще изяде вкусната хапка като теб на един дъх.

— Може да опита, но ще се задави.

— Гордостта не е лукс — обади се Айлин. — И невинаги е израз на суета. Феликс се променил, след като оцелял от бедствието, отнело живота на толкова много хора. То го превърнало в мъж. Орисницата беше символ на тази промяна и тя остана в семейството ни цели пет поколения. Сега знаем, че не е само символ. Вярваме, че трите орисници трябва да се съберат — такова е предопределението. Може би в цялата работа има печалба и ние няма да се откажем от нея. Но не става дума за алчност, а за честта на семейството ни.

— Анита притежава първата статуетка и знае или поне мисли, че знае как да се добере до втората. А вие й пречите.

— Семейство Съливан не са толкова лесна плячка, колкото тя си мисли — каза Айлин. — Феликс се задържал над водата върху счупен сандък, когато един от най-величествените кораби, строени някога, потъвал зад него. Феликс оцелял, а корабът — не. Още хиляда човека погинали с него. Феликс държал сребърната статуетка в джоба си. Донесъл я тук и ние ще си я върнем.