Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Това не е трудно. Може би е по-разумно да влезем и да поговорим вътре, преди съседите да започнат да любопитстват. Кейт Къри вече наднича през прозореца. Значи идвате от Ню Йорк — продължи тя, като тръгна към вратата. — Там ли живее семейството ви?

— Вече не. Родителите ми се преместиха в Аризона преди няколко години. Харесват климата там.

— Предполагам, че е доста горещо. Значи не сте женен?

— Вече не. Разведен съм.

— Аха — кимна Айлин и го въведе в гостната. — Жалко.

— Бракът ми беше жалък. Разводът беше много по-приятен и за двама ни. Имате чудесен дом, госпожо Съливан.

Това й хареса.

— Да, благодаря. Настанете се удобно. Ще се погрижа за чая, а после ще поговорим. Ребека, забавлявай госта.

— Мамо! — извика Ребека, хвърли неприязнен поглед на Джак и се втурна след Айлин.

Той чу мърморене и шепот в коридора. Реши, че спорят ожесточено и се ухили. Не разбираше какво си казват, но чу ясно последното изречение.

— Ребека Ан Маргарет Съливан, влез в гостната и прояви добрите си маниери, или ще оглася защо не го правиш.

Ребека влезе отново в гостната и се метна на креслото срещу Джак. Лицето й предвещаваше буря, а гласът й бе леден.

— Не мисли, че ще измамиш и мен, след като успя да се харесаш на мама.

— Не бих си го и помислил, Ребека Ан Маргарет.

— О, я престани.

— Кажи ми защо брат ти се върна в Ню Йорк. И защо смяташ, че Анита е замесена в убийство.

— Няма да ти кажа нищо, докато не проверя в компютъра, за да разбера дали въобще в думите ти имаше някаква истина.

— Давай, направи го веднага — махна с ръка Джак. — Ще те покрия пред майка ти.

Ребека се опита да претегли на везните гнева на майка си и собственото си любопитство. Знаеше, че ще си плати скъпо, но скочи на крака.

— Ако си ме излъгал дори само за едно нещо, лично ще те изритам оттук.

Тя отиде до вратата и надникна неспокойно в коридора, където бе изчезнала майка й.

Джак изпита съчувствие към страха на Ребека от майка й, затова стана и отиде в кухнята.

— Надявам се, че нямате нищо против — каза той и застана до Айлин, която режеше кекс. — Исках да разгледам къщата.

— Чух, че дъщеря ми се качи горе. И то, след като изрично й казах да не го прави.

— Вината е моя. Аз я накарах да отиде и да провери в компютъра. И двете ще се чувствате по-удобно, след като го направи.

— Ако не се чувствах удобно сега, нямаше да сте в дома ми — отвърна Айлин, като почука с дългия нож по чинията и се усмихна. — Мога да преценя един човек, когато го погледна в очите. А и знам как да се грижа за себе си и семейството си.

— Вярвам ви.

— Добре. Вече знам защо тази сутрин си направих труда да изпека кекс, макар момчетата ми да не са у дома — каза тя, като се обърна към печката, за да вдигне чайника. — За компания, използваме гостната. За бизнес — кухнята.

— Значи оставаме в кухнята.

— Седнете и хапнете малко кекс. Когато дъщеря ми се захване с компютъра, никой не знае кога ще се появи отново.

Джак не можеше да си спомни последния път, когато бе ял домашен кекс или въобще бе седял в чужда кухня. Това го успокои и му се стори, че времето лети.

Минаха повече от тридесет минути, преди Ребека да влезе в кухнята и да седне.

— Той е същият, за когото се представя — съобщи тя на майка си. — Това все пак е нещо.

Ребека се протегна към кекса и майка й я перна през пръстите.

— Не заслужаваш сладкиш.

— О, мамо!

— Независимо на каква възраст си, Ребека, не можеш да пренебрегваш безнаказано нарежданията на майка си.

Момичето сключи вежди разгневено, но не докосна кекса.

— Да, госпожо. Съжалявам — измънка тя и насочи гневен поглед към Джак. — Чудя се за какво са ти един апартамент в Ню Йорк, друг в Ел Ей и трети в Лондон.

Той отпи спокойно от чая си, макар да бе изненадан. Обикновените компютърни умения не бяха достатъчни, за да се заровиш толкова надълбоко.

— Пътувам много и предпочитам собствен апартамент пред хотелите.

— А какво общо има с цялата история личният живот на човека, Бека?

Ребека настръхна от укоризнения тон на майка си.

— Трябва да разбера що за човек е, нали? Появява се тук точно след заминаването на Мъл и след онази ужасна история в Ню Йорк, откъдето самият той идва.

— И аз бих постъпил по същия начин — кимна Джак. — Може би щях да направя и нещо повече.

— Аз също възнамерявам да направя повече — усмихна се Ребека, — но за това е нужно време. Все пак открих, че си се регистрирал в хотела рано тази сутрин и си шофирал кола под наем. Резервирал си стаята си преди два дни. А това е било преди проблема в Ню Йорк и не виждам какво общо може да има с него.