Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Тя се протегна, пусна касетата с лекцията на майка си и се настани удобно, за да се наслади на морския бриз.

Майка й заговори за чудесното пристанище на Коув, което навремето било сборно място за корабите по време на наполеоновите войни, както и място, откъде имигрантите напускали страната.

Ребека насочваше корабчето сръчно, за да достави на пътниците си удоволствието да разгледат откъм морето града и стръмните му улички, водещи към катедралата.

Джак реши, че бизнесът на семейство Съливан е замислен много добре. Дъщерята знаеше как да се справя с корабчето, а майката знаеше как да изнесе лекция и да я превърне в интересна история.

Той не научи нищо, което вече да не знаеше, затова продължи да оглежда района внимателно. Дружелюбният глас от касетофона правеше пътешествието задушевно и приятно. Това беше истинска дарба.

Плаването бе спокойно, както бе обещано, а и живописната гледка не разочароваше. Айлин Съливан заговори за пети май и Джак си представи всичко съвсем образно. Ясният пролетен ден, величественият параход, който се носеше по морето, застаналите до парапета пътници, загледани също като него в ирландския бряг.

После тънката бяла следа от торпедото. Първата експлозия под мостика. Шокът. Объркването. Ужасът. И след секунди, втората експлозия.

Отломките, посипали се върху невинните жертви. Безпомощните писъци. И през следващите двадесет минути, страхът и героизмът, трагедиите и чудесата.

Някои от пътниците щракаха снимки или записваха с камери. Джак забеляза, че няколко жени едва преглътнаха сълзите си. Той се вгледа в гладката повърхност на морето.

„А след смъртта и мъката — продължи мекият глас на Айлин, — дошли животът и надеждата. Моят собствен прадядо бил на «Лузитания» и благодарение на Бог, оцелял. Бил занесен в Коув и върнат към живот от красива млада жена, която впоследствие станала негова съпруга. Не се върнал никога в Америка, нито стигнал до Англия, както бил планирал. Вместо това се установил в Коув, който тогава се наричал Куинсланд. И благодарение на онзи кошмарен ден, сега съществувам аз и мога да ви разкажа за него. Докато тъгуваме за мъртвите, ние се научаваме да се радваме на живите и да уважаваме капризите на съдбата.“

Интересно, помисли си Джак и насочи вниманието си към Ребека през останалата част от обиколката.

Тя отговаряше на въпроси, шегуваше се с пътниците, канеше децата да й помогнат с управлението на корабчето. Джак реши, че работата бе рутинна и вероятно дори монотонна за нея. Но Ребека правеше всичко да изглежда свежо и забавно.

Очевидно имаше дарба. Изглежда, семейство Съливан бяха доста надарени хора.

Той самият зададе един-два въпроса, защото искаше Ребека да му обърне внимание. А когато тя насочи корабчето обратно към пристанището, реши, че обиколката си заслужаваше парите.

Джак изчака Ребека да се сбогува с пътниците и да се снима с тях. Искаше той да е последен.

— Чудесна разходка — каза той.

— Радвам се, че ви достави удоволствие.

— Майка ви разказва много добре.

— Така е — доволно се съгласи Ребека. — Мама пише статии за брошурите и реклами. Има талант да реди думи.

— Ще излизате ли отново в морето?

— Не. Приключих за днес.

— Възнамерявах да посетя гробището. Това ми изглежда като добър завършек на обиколката. И имам нужда от екскурзовод.

Ребека повдигна вежди.

— Нямате нужда от екскурзовод за това, господин Бърдит. Има табели, които чудесно ще ви ориентират.

— Да, но вие със сигурност знаете повече от тях. А и бих се радвал на компанията ви.

Тя стисна устни и се вгледа в него.

— Кажете ми откровено: екскурзовод ли искате или момиче?

— Ако вие дойдете с мен, ще получа и двете.

Ребека се засмя.

— Добре тогава, ще дойда с вас. Но първо трябва да се отбием на едно място.

Тя купи огромно количество цветя и Джак се почувства задължен да носи поне част от тях. Докато вървяха из града, Ребека непрестанно поздравяваше различни хора.

Ребека изглеждаше слаба в огромната си фланела, но изкачваше стръмните хълмове без усилие, а по време на трикилометровата разходка, бъбреше неуморно, без да се задъха.

— След като флиртувате с мен, господин Бърдит…

— Джак.

— След като флиртуваш с мен, Джак, ще приема, че не си женен.

— Не съм. А след като питаш, аз ще приема, че това има значение за теб.

— Има, разбира се. Не флиртувам с женени мъже — каза тя и наклони глава, за да види по-добре лицето му. — По принцип не флиртувам с непознати мъже, но сега правя изключение, тъй като ми харесваш.