Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Джак тръгна към дока и видя туристическото корабче на Съливан.

Имаше около двадесет места. Яркочервен навес предпазваше пътниците от слънцето. Или пък от дъжда. Седалките също бяха червени и жизнерадостно контрастираха на бялата кърма. Името на корабчето също бе изписано с червени букви — „Девицата от Коув“.

На борда вече стоеше някаква жена. Джак я видя как проверяваше спасителните жилетки, възглавниците по седалките и отбелязваше всеки предмет в тефтера си.

Жената беше облечена в избелели джинси и яркосиня фланела, чиито ръкави бяха навити до лактите. Изглеждаше слаба и елегантна. Изпод синята й барета се подаваха гъсти къдрици. Майка му би определила цвета им като ягодово рус.

Тъмни очила и капитанска фуражка, която тя междувременно бе сложила, закриваха по-голяма част от лицето й, но онова, което се виждаше — пълни устни и волева брадичка, подхождаше отлично на хубавия й външен вид.

Тя пристъпи напред уверено и спокойно, въпреки полюляването на корабчето и продължи проверката.

Джак си помисли, че красивото момиче със сигурност не беше Мълаки Съливан, но вероятно имаше връзка с него.

— Хей! — извика Джак и зачака търпеливо, докато тя се обърне и го забележи.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— Ще пътувам с вас — каза той, като извади билета от джоба си и й го показа. — Може ли да се кача на борда сега?

— Разбира се. Качете се, ако искате, но няма да тръгнем още двадесет минути.

Тя стисна бележника си подмишница и тръгна, за да му подаде ръка, но осъзна, че мъжът нямаше нужда от нея. Движеше се с лекота и беше в отлична форма. Тя се усмихна леко и се загледа с възхищение в силната му фигура.

Възхити се и на коженото му яке, меко и леко овехтяло. Ребека имаше слабост към хубави дрехи.

— На вас ли трябва да дам ваучера? — попита той.

— Да — отговори тя и взе документа, после отвори бележника си и провери списъка с пътниците. — Господин Бърдит, нали?

— Да. А вие сте…

Тя вдигна глава и премести бележника си в лявата ръка, за да му подаде дясната.

— Аз съм Ребека, вашият капитан и екскурзовод днес. Трябва да сложа чая, но ще го направя след малко. Настанете се удобно. Днес е чудесен ден за плаване и ще се погрижа да прекарате добре.

Обзалагам се, че е така, помисли си той. Ребека, накратко Бека, Съливан. Тя имаше твърда ръка и глас като сирена.

Ребека пъхна бележника в една скоба и тръгна към кърмата. Джак я последва и тя му се усмихна дружелюбно през рамо.

— За първи път ли сте в Коув?

— Да. Великолепно е.

— Така е съгласи се тя, като постави чайника на котлона. — Едно от бижутата на Ирландия. Или поне така обичаме да си мислим. Ще научите част от историята му по време на обиколката. Ще бъдете само дванадесет пътници, така че ще имам предостатъчно време да отговоря на всичките ви въпроси. От Америка ли сте?

— Да. От Ню Йорк.

Устата й се изкриви леко.

— Имам чувството, че всички пътуват до или идват от Ню Йорк тези дни.

— Моля?

— О, няма нищо — сви рамене тя. — Брат ми тъкмо потегли за Ню Йорк тази сутрин.

По дяволите, помисли си Джак, но запази лицето си безизразно.

— На почивка ли отиде?

— По работа. Но отново ще види всичко, нали? Отново. А аз никога не съм ходила там.

Ребека свали очилата си и ги закачи на фланелата, докато сипваше чая.

Сега вече можеше да огледа лицето й добре. Беше хубаво, много по-хубаво, отколкото бе очаквал. Очите й бяха наситено зелени и изпъкваха на бялата като мрамор кожа. А тъй като бе застанал достатъчно близо до нея, можеше да усети и аромата й — на мед и праскови.

— Ню Йорк е много вълнуващ, нали? Всички онези хора и небостъргачи. Магазини, ресторанти и театри. И аз бих искала да го видя. Извинете ме, останалите чакат на кея. Трябва да ги приема.

Джак остана на кърмата, но се обърна бавно и я проследи с поглед.

Ребека усети погледа му, докато поздравяваше пътниците. Когато настани всички, тя им се представи и им изрецитира стандартните предупреждения за безопасност. В мига, когато църковните камбани известиха дванадесет часа, тя потегли.

— Благодаря, Джими! — извика тя на докера, който бе развил въжето на корабчето и навлезе в морето.

Ребека управляваше корабчето с една ръка, а с другата държеше микрофона.

— През следващите няколко минути ще ви забавлява майка ми, Айлин, която е родена тук, в Коув, макар да ни е забранено да обсъждаме годината, когато се е случило това щастливо събитие. Родителите й също били родени тук, както и техните и тя познава района и историята му доста добре. Случайно и аз знам някои неща, така че, ако имате въпроси, когато разказът й приключи, просто викайте. Денят е хубав и ясен и пътешествието ще бъде леко и приятно. Надявам се да ви хареса.