Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Чудесно, ще си получиш доказателството. Плати сметката, готин. Имаме доста път обратно.

Гидиън махна на келнера и извади портфейла си.

— Ще вземем такси — решително каза той.

Клио гледаше през прозореца на таксито, докато пътуваха из града. Чувствата й не можеха да бъдат наранени. Трудеше се нали? Тежка, честна работа. Какво й пукаше дали някакъв ирландски кретен я гледа от високо?

Той не знаеше нищо за нея — нито коя беше, нито от какво се нуждаеше. Ако си мислеше, че чувствата й са наранени заради една груба забележка, определено я беше подценил.

Почти през целия си живот тя бе била аутсайдер в собственото си семейство. Мнението на един непознат нямаше абсолютно никакво значение за нея.

Щеше да му покаже доказателството, а той да си плати цената. Щеше да му продаде статуетката. Бездруго не знаеше защо бе пазила проклетото нещо през всичките тези години.

Но все пак извади късмет, че я бе запазила. Малката дама щеше да я отведе у дома и да й осигури прехрана, докато си намери подходяща работа.

Трябваше да излъска фигурката. После щеше да помоли Марсела да й позволи да използва дигиталната камера и компютъра. Щеше да направи снимка и да му я изпрати. Съливан нямаше да разбере откъде е снимката и никога нямаше да отгатне, че желаната статуетка се намира в чантата й.

Явно смята, че си има работа със загубенячка, помисли си тя. Е, щеше да му покаже, че греши.

Клио се размърда. Биха стигнали до входа й.

— Ела в клуба — каза тя, без да го погледне. — Донеси мангизи. Ще сключим сделка.

— Клио — спря я той, като хвана ръката й. — Извини ме.

— За какво?

— За обидната забележка.

— Забрави.

Тя излезе от таксито и тръгна към сградата. Странно! Извинението я бе впечатлило повече от обидата.

Но и двете бяха без значение. Тя наостри уши, за да чуе дали таксито се отдалечава, спря до вратата и погледна небрежно назад, точно навреме, за да види как таксито се влива в движението.

Клио се завъртя на пети и тръгна надолу по улицата — беше решила да не се връща в апартамента си. Щеше да отиде в клуба по-рано. След като първо се отбие да купи препарат за почистване на сребро.

Още нямаше седем, когато влезе в клуба. Около половината маси бяха заети и ранното шоу бе започнало. Момичетата се въртяха енергично около пилоните. Клио кимна одобрително на музиката. Марсела бе послушала предложението й и използваше парчета на „Нейкид Деймс“ — голите дами.

Клио заобиколи сцената и се отправи по късия коридор към кабинета на Марсела, която отговори на почукването с кратко излайване. Клио се намръщи.

Да молиш Марсела за услуга, винаги си беше проблем, но да я молиш, когато беше в лошо настроение, беше направо опасно.

Все пак Клио си наложи дружелюбна усмивка на лицето и надникна в педантично подредения кабинет.

— Съжалявам, че те прекъсвам.

— Ако съжаляваше, нямаше да ме прекъсваш — отвърна Марсела и продължи да трака по клавишите на компютъра. — Имам работа. Аз съм делова жена.

— Да. Знам.

— Какво знаеш? Танцуваш и се събличаш. Това не е бизнес. Бизнесът са документи, цифри и мозък — каза Марсела и почука челото си. — Всеки може да се съблича.

— Вярно е, но не всеки може да се съблича така, че хората да плащат, за да го гледат. Клиентите ти се удвоиха, откакто аз се качих на сцената.

Марсела я погледна над очилата си.

— Увеличение ли искаш?

— Разбира се.

— Много е глупаво да молиш за увеличение, когато съм заета и в лошо настроение.

— Но аз не те помолих — каза Клио и затвори вратата зад себе си. — Ти ме попита. Аз просто искам една услуга. Съвсем дребна услуга.

— Не мога да ти дам почивен ден тази седмица.

— Не искам почивен ден. Всъщност ще поработя допълнително за услугата.

Марсела насочи вниманието си към Клио. Документите можеха да почакат.

— Мислех, че услугата е дребна.

— Такава е, но може да се окаже важна за мен. Искам да взема назаем дигиталната ти камера, за да направя една снимка, а после и компютъра, за да мога да я изпратя. Всичко това ще отнеме не повече от десет минути. А аз ще поработя един час допълнително. Мисля, че сделката е добра.

— Ще изпращаш снимки, за да търсиш нова работа? Искаш да използваш моите неща, за да си намериш работа другаде?

— Не. Не е за работа. Господи! — въздъхна Клио. — Слушай, ти ми помогна, когато имах неприятности. Даде ми професионални съвети и беше честна с мен. Всъщност си честна с всички. Никога не бих отишла при конкуренцията ти. Не се отплащам за добрините по този начин.