Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Клио прекоси моста и продължи напред.

Гидиън се опита да определи дали се бе отправила към замъка и, ако бе така, защо не бе взела проклетия автобус. В този момент тя се отби от пътя и тръгна надолу по хълма към улицата с малки къщички, където навремето бяха живели кралските златари и алхимици.

Сега повечето къщи бяха магазини, но това не нарушаваше чара на ниските врати, тесните прозорци и избелелите цветове. Клио си проправи път сред туристите и продължи нагоре по улицата.

Зави отново, качи се на терасата на малък ресторант и се настани на една маса.

Преди Гидиън да успее да реши как да действа нататък, тя се завъртя на стола си и му махна.

— Черпи една бира — извика му тя.

Той стисна зъби, а тя се завъртя отново, протегна дългите си неуморни крака и махна на келнера, като вдигна два пръста.

Гидиън седна срещу нея и тя му се усмихна широко.

— Горещичко е днес, а?

— За какво, по дяволите, беше всичко това?

— Кое? О, това ли? Реших, че ако ще ме следиш, мога поне да ти покажа част от града. Възнамерявах да отида до замъка, но…

Тя свали тъмните си очила и се вгледа в лицето му. Беше леко запотено, доста гневно и неотразимо красиво.

— Реших, че вече имаш нужда от една бира — добави тя.

— Ако искаше да се правиш на екскурзовод, можеше да избереш някой хубав прохладен музей или катедрала.

— Сгорещени и заядливи сме днес, а? — усмихна се подигравателно тя и отново си сложи очилата. — Щом се чувстваше задължен да ме държиш под око, защо не ми предложи да те разведа из града и да ме черпиш един обяд?

— Мислиш ли за нещо друго, освен за храна?

— Нуждая се от много белтъчини. Казах ти, че ще се видим довечера. Но след като ме следиш, очевидно не ми се доверяваш много.

Той не отговори, само я погледна ледено, когато донесоха бирите им и погълна половината от своята на един дъх.

— Какво знаеш за статуетката? — попита Гидиън, като остави чашата си на масата.

— Достатъчно, за да разбера, че нямаше да ме следиш по целия дълъг път в този горещ летен ден, ако не струваше много повече от петстотин лири. Ето какво искам.

Тя замълча за момент, повика келнера и поръча още две бири и ягодова мелба.

— Не можеш да ядеш сладолед с бира — отбеляза Гидиън.

— Разбира се, че мога. Това му е хубавото на сладоледа — върви с всичко и по всяко време. Както и да е, да се върнем на бизнеса. Искам пет бона в щатски долари и билет първа класа до Ню Йорк.

Гидиън вдигна чашата си и допи бирата.

— Няма да ги получиш — отговори той.

— Добре. А ти няма да получиш мадамата.

— Мога да ти дам хиляда, след като видя статуетката. И може би още петстотин, когато вече е в ръцете ми. Това е окончателното ми предложение.

— Не мисля така — каза Клио и зацъка неодобрително, когато Гидиън извади цигарите си. — Заради този лош навик имаше проблеми със следобедната разходчица.

— Следобедна разходчица друг път — изсумтя той и издуха струя дим, докато им сервираха вторите бири и сладоледа. — Ако се храниш винаги така, ще станеш дебела като прасе.

— Метаболизъм — отвърна тя с пълна уста. — Изгарям абсолютно всичко. Как се казва клиентът ти?

— Не се нуждаеш от имена. И недей да си мислиш, че някой ще преговаря директно с теб. Можеш да сключиш сделка само с мен, Клио.

— Пет бона — повтори тя и облиза лъжичката си. — И билет първа класа до дома. Щом ми осигуриш това, ще ти дам статуетката.

— Казах ти да не се опитваш да ме мамиш.

— Облечена е в хитон. Дясното й рамо е голо. Косата й е вдигната в изкусно преплетен кок — каза Клио, без да сваля очи от неговите. — Обута е в сандали и се усмихва. Лекичко. Сякаш колебливо.

Гидиън стисна китката й.

— Няма да преговарям, докато не я видя.

— Няма да я видиш, докато не приключим с преговорите.

Гидиън имаше хубави силни ръце. Клио харесваше такива. Бяха достатъчно груби, за да й покажат, че се труди с тях, а не си изкарва хляба като издирва предмети на изкуството за сантиментални клиенти.

— Трябва да ме закараш до вкъщи, ако я искаш, нали? — запита тя.

Това звучеше разумно. Клио бе обмислила всичко внимателно.

— За да се прибера у дома, трябва да напусна работата, затова имам нужда от достатъчно пари, с които да живея, докато си намеря нова работа в Ню Йорк.

— Предполагам, че в Ню Йорк има доста стриптийз барове.

— Да — отговори тя, но макар да продължи да се усмихва, гласът й стана леден. — Предполагам, че има.

— Това е твоя избор на професия, Клио, затова не ме будалкай с наранена невинност. Имам нужда от доказателство, че статуетката съществува, а ти знаеш къде е и можеш да се сдобиеш с нея. Не можем да преговаряме по-нататък, докато не се уверя в това.