Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Разбира се. След като се порових малко снощи, открих, че този имот, където наскоро е било извършено престъплението, бил продаден в деня преди зловещото събитие от „Антики Морнингсайд“.

— И поради каква причина би трябвало да ме заинтересува това?

— Позволи ми да ти покажа снимките на няколко човека — каза Джак. — Ако интуицията не ме лъже, може да имам интересен отговор на въпроса ти.

— Ако имаш следа в открит случай за убийство, не можеш да се ебаваш с нея, Джак.

— Проследи „Морнингсайд“.

— Анита Гай — ясно каза Ребека и двамата мъже се намръщиха. — За щастие, нямам тестостерон, който да ми замъглява мозъка. Анита Гай от „Антики Морнингсайд“. Няма да е лошо да я проверите, детектив Робинс. Няма смисъл да продължаваме нататък, докато не видим снимката и не се уверим, че убитият е онзи, за когото го мислим. — Тя се усмихна широко на Боб и продължи: — В крайна сметка, всички се стремим към едно и също, нали, детектив? Но ако нямате доверие на този тип тук — посочи тя Джак, — сигурно си имате основателни причини за това. Аз самата все още се чудя дали мога да му се доверя или не.

Боб въздъхна тежко.

— Ще ви дам снимката.

— Някога чувала ли си, че трябва да си пазиш един коз? — прошепна Джак, когато Боб се отдалечи.

— Да, чувала съм. Освен това съм чувала, че накрая трябва да сложиш картите си на масата. И моят начин свърши работа — каза тя, като отметна коса назад и се вгледа в лицето му. — Говориш за брак прекалено небрежно, Джак.

— Не е вярно. Но наистина ще се оженя за теб. Свиквай с тази мисъл.

— Господи, толкова си романтичен, че ще припадна.

Той се ухили.

— Ще ти дам романтика, ирландке. Само избери времето и мястото.

Ребека скръсти несигурно ръце пред гърдите си.

— Засега е по-добре да се съсредоточиш върху работата — каза тя.

— Мога да мисля за няколко неща едновременно — отвърна Джак и се смъкна от бюрото, когато Боб се върна с дебела папка.

Тия направи всичко възможно, за да успокои майка си. За да я умилостиви напълно щяха да са й нужни няколко часа, а тя просто не разполагаше с толкова време. Трябваше да се отбие на още едно място. А ако не се върнеше навреме, Мълаки и останалите щяха да се чудят и тревожат. И вероятно никога вече нямаше да я изпуснат от поглед.

Тя осъзна, че имаше нещо странно приятно в това някой да се тревожи за теб. Предполагаше, че точно затова бе имала такива отношения с майка си. Но пък всъщност Алма се тревожеше много повече за самата себе си, отколкото за дъщеря си.

Докато излизаше от таксито на Уолстрийт, Тия си каза, че майка й просто си е такава. Всички сеанси с доктор Лоуенстайн не й бяха помогнали да разбере и приеме този факт.

Бяха нужни един ирландец, три сребърни статуетки и няколко нови приятели, за да се проясни зрението й и да изправи гръбнак.

Или пък, по някакъв странен начин, това се дължеше на Анита Гай. Когато цялата история приключеше и животът й се върнеше в нормалното си русло, трябваше да благодари на Анита, че я бе замесила в положение, където й се наложи да изпробва собствените си способности.

Разбира се, ако историята приключеше според очакванията и надеждите на Тия, Анита надали щеше да се зарадва на благодарността й.

Тя се усмихна и се качи в асансьора на брокерската къща. За първи път в живота си Тия Марш мислеше, планираше и правеше секс редовно. И всичко това без помощта на химията.

Е, почти без помощта на химията.

Чувстваше се умна и уверена в себе си, дори властна.

Още по-приятно й стана, когато застана пред бюрото на помощника на Кари и той не я позна.

— Тия Марш — каза тя и се усмихна доволно, когато го видя да премигва изненадано. — Дали госпожица Уилсън има малко свободно време?

— Доктор Марш! Разбира се — отговори той и се вторачи в нея, докато се протягаше към телефона. — Веднага ще я уведомя, че сте тук. Изглеждате… великолепно днес.

— Благодаря ви.

Тия реши, че при първата удобна възможност ще отиде на пазар и ще си купи нов гардероб, който да отговаря на новата й прическа. И на новия й темперамент.

Щеше да си купи нещо яркочервено.

— Тия? — Кари излезе от кабинета си. Изглеждаше елегантна, делова и много забързана. — Нямахме среща, нали?

— Не, съжалявам. Имам нужда само от няколко минутки, ако успееш да ми ги отделиш.

— Наистина имам само няколко минутки. Ела при мен. Тод, трябва да получа анализа на сметките на Брокуей до обяд.

— Той не ме позна — каза Тия, докато Кари я водеше към луксозния си кабинет.