Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Винаги мога да ти поискам лихва.

— Добре. Както кажеш.

— И глоби — добави Тия, после захапа рамото му, отдръпна се назад, за да свали сакото си, но когато той се протегна към копчетата на блузата й, отблъсна ръцете му. — Не! Ти само ще гледаш.

— Искам да те докосна.

— Знам — бавно разтвори блузата си тя. — И това ми харесва.

Тия свали блузата си и се надигна, за да разкопчае панталона си.

— Отпусни се назад — прошепна му тя, като отново го целуна по устните.

Устните й се плъзнаха жадно по тялото му. Езикът й погали стомаха му и тя усети как мускулите му потреперват.

Мълаки беше вече твърд и обзет от диво желание, но и разбираше, че Тия иска да ръководи играта. Той се удържа и лежа пасивно, докато тя го събличаше, потиснал огромното си желание да я сграбчи и обладае.

Когато усети устата й върху себе си, той изстена гърлено и стисна чаршафа.

Мислите му бяха изпълнени само с нея. Мека кожа, горещи устни, нетърпеливи ръце. И онзи нежен, лек аромат, който винаги щеше да свързва с нея.

Доволните звуци, които излизаха от гърлото на Тия, докато го целуваше, сгорещиха кръвта му. Тя се плъзна върху него и невероятното усещане го накара да затвори очи.

Потъна в нея, готов да се удави.

Тия усети дивия галоп на сърцето му, когато прокара устни по гърдите му. Беше прекрасно да наблюдава как тялото му трепери, макар Мълаки да правеше всички възможно да се сдържи.

Толкова хубаво бе да знае, че можеше да вземе каквото иска и когато иска.

Дишането му се ускори и мускулите му се напрегнаха, а Тия продължаваше да го целува, докосва и измъчва. И през цялото време тя се чувстваше изненадващо сръчна и силна. Толкова… ненаситна.

Той промълви името й и тя се надигна. Изчака го да отвори очи, преди да се наведе и да го зашемети с дълга и страстна целувка.

— Никой не ме е искал по този начин. И аз самата не съм желала никого така.

Тя изстена леко, когато го пое в себе си. Ръцете му стиснаха хълбоците й и тя потрепери.

Залюля се, като стенеше от удоволствие от напрежението, което се надигаше у нея, и се наслаждаваше на всеки миг.

Очите им се срещнаха и тя се усмихна. Отметна глава назад триумфално и остави тялото си да я ръководи.

— Това е той — каза Клио, вторачена в снимката. — Той беше един от типовете в Прага. По-ниският — добави тя, като погледна Гидиън за потвърждение. — Вторият беше по-висок и с по-широки рамене. Тръгна след нас пеша, докато този отиде да вземе колата. По-едрият беше онзи, който ме следеше след срещата с Анита.

Тя си пое дълбоко дъх, за да облекчи напрежението в гърдите си, докато разглеждаше черно-бялата снимка — квадратното лице, оредяващата коса, наглия поглед.

— Това е онзи, който трябва да е тръгнал след Мики. Онзи, който го е убил.

Гидиън сложи ръка на рамото й.

— Видяхме ги доста добре в Прага.

— Добре, ще накараме Боб да провери познатите престъпници и да види дали може да открие нещо за втория — каза Джак, като взе снимката и я закачи на таблото, което бе сложил на стената.

Намираха се в неговата сграда, в онова, което той смяташе за делово крило.

— Името му е Карл Дубровски. Никога не е печелил почетните значки на скаутите. Повечето от постиженията му достигат до нападения и измами. Мускул под наем, малко мозък. Намерен е в празен склад в Ню Джърси като нещастния получател на четири двадесет и петкалиброви куршума.

— Мислиш ли, че партньорът му го е убил? — попита Тия.

— Не и с двадесет и пети калибър. Ако някой тип използва подобно оръжие, ще го изритат с презрение от профсъюза на трошачите на крака.

— Анита — каза Мълаки и се приближи към таблото, където Джак бе закачил нейна снимка. — Не е била доволна от това, че горилата й е рискувала да убие приятеля на Клио, без да получи нищо в замяна — обясни той и срещна погледа на Джак. — Досега не осъзнавах, че е способна на убийство. Имам предвид, убийство, извършено със собствените й ръце. Но е тя, нали?

— Така мисля.

Джак реши, че Мълаки е способен и надежден. Човек, с когото можеше да се работи.

— Складът преди дни е бил продаден от „Морнингсайд“. Приятелят ми от полицията ще си поговори скоро с Анита. Как мислиш, че ще реагира тя?

— Ще се раздразни — отговори Мълаки, после бръкна в джобовете си и леко се залюля на пети. — А после това ще й достави удоволствие. Ще направи играта й по-пикантна. Тя никога не би сметнала, че е уязвима.