Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Това не е най-голямата й слабост — каза Тия и едва не подскочи, когато осъзна, че е прекъснала някого. Съжалявам. Мислех на глас.

Джак се отдръпна от таблото.

— Коя е най-голямата й слабост?

— Суетата. Е, всъщност егото й, в което суетата играе важна роля. Тя се смята за по-хитра, по-умна, по-безмилостна от останалите хора. Откраднала е първата орисница от Мълаки. Не е било нужно — можела е да я купи него. Можеше да фалшифицира анализа и да го убеди, че цената на статуетката е доста ниска. Но я е откраднала, защото това е било по-забавно и е погалило самочувствието й. „Виж как мога да ти измъкна всичко от ръцете, а ти не можеш да направиш абсолютно нищо.“ Анита получава онова, което иска, като в същото време ранява и унижава някого. А това засилва блясъка й в собствените й очи.

— Отличен психологически профил за един митолог — отбеляза Джак.

— Когато неведнъж са те тъпкали в живота, се научаваш да разпознаваш модела. Алчността е слабост, но истинската й ахилесова пета е егото й. Насочи стрелата, прицели се в егото и тя ще падне.

— Не е ли страхотна? — извика Мълаки ухилено, сграбчи ръката на Тия и я целуна звучно.

— Ако отнесем орисницата изпод носа й, егото й определено ще пострада — съгласи се Джак. — Но трябва да свършим доста работа, преди да проникнем там. Първо трябва да разберем дали я държи тук — посочи той снимката на „Морнингсайд“ — или тук — довърши Джак и потупа снимката на къщата й.

— А след като не сме сигурни, поне за момента, трябва да решим как да проникнем и на двете места — отбеляза Гидиън, като присви очи и се приближи до таблото. — Никой от нас няма опит във влизането с взлом.

— Забравяш онзи път, когато проникнахме в мазето на кръчмата на Хърлихи и нападнахме бъчвата — напомни му Мълаки.

— Повече от десет години се мъча да забравя тази история напълно, тъй като излязох оттам с нечовешко главоболие.

— А когато мама разбра — намеси се Ребека, — удари глупавите ви глави една в друга и ви завлече на изповед.

— А после цяло лято слугувахме на Хърлихи — довърши Мълаки. — Платихме си десетократно за бирата — захили се той и се обърна към Джак. — Страхувам се, че май много не ни бива за крадци.

— Няма проблеми. Аз ще ви науча — успокои го Джак, като седна и протегна дългите си крака. — Когато си изкарваш хляба с издигането на различни бариери пред крадците, трябва да вникнеш в престъпния мозък и дори да изпитваш известно уважение към него. Ще трябва да проникнем и на двете места — добави той, като кимна на Гидиън. — За да подготвим пълния провал на Анита, ще се нуждаем и от двете места. И трябва да мислим като Нюман и Редфорд.

— Като каубои?

— Не — усмихна се Клио и погледна Джак с блеснали очи. — „Ужилването“.

— Точно така.

— Да я измамим — промърмори Мълаки. — Да я подведем хитро. Това ми харесва — призна той.

— Звучи доста сложно — обади се Тия.

— Кой иска просто и безцветно платно? — попита Джак. — Ще трябва да планираме грижливо всеки етап — продължи той. — Ето как стоят нещата. В къщата на Анита има четири сейфа. Двойно повече в „Морнингсайд“. Ще са ни нужни време и усилия, за да обезвредим алармите, да влезем, да отворим всеки сейф, ако се наложи, да вземем орисницата, да изчезнем и да настроим алармите отново. Имам някои идеи как да използваме „Морнингсайд“, за да стесним полето на действие. Но когато се заемем сериозно, ще се нуждая от повече време и пространство. Ако можем да я разкараме от пътя си за няколко дни, това ще намали риска.

— Хм. Мисля си, че тя може да отиде до Атина — каза Тия и се изкашля нервно, когато всички погледи отново се насочиха към нея. — Помолих баща ми да спомене небрежно пред нея, че е чул слуха за статуетката в Атина. Той не знае какво става, но е готов да ми помогне. Изглеждаше доста заинтригуван, когато го помолих.

Джак се облегна назад.

— Чудесна идея. А когато й предам доклада си и й съобщя, че Клеопатра Толивър е резервирала полет до Атина, това съвсем ще я убеди. Но се налага да свършим още доста работа преди това. Трябва да сме готови да действаме, когато тя тръгне да пътешества. Чака ни много работа.

— Тя не тръгна към Прага след Клио — напомни му Ребека. — Защо пък да потегля за Атина? Може да изпрати някой от тъпите си помощници.

— Те се провалиха — каза Мълаки и седна на облегалката на креслото на Тия. — А ако Анита е убила онзи в склада, значи смята, че залозите вече са доста високи, няма да изпрати помощник този път. Или поне няма да го направи, ако е убедена, че може да получи и двете орисници с един удар.