Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Добре. Използвай номера, който ти дадох — каза Тия и стана. — Тя съсипва хората, Кари. Ще се погрижа да си плати за това.

— По дяволите, Тия, бъди внимателна.

— Не — усмихна се Тия и тръгна към вратата. — Вече не.

— Дай й още няколко минути — помоли Гидиън. — И бездруго няма да свършиш никаква работа, ако тръгнеш да обикаляш из града и да я търсиш.

— Няма я повече от два часа — отвърна Мълаки, който поне от час бе полудял от тревога. — Не трябваше да я пускам да излиза сама. Как тази жена изведнъж стана толкова твърдоглава? Когато се запознахме, беше мека като пластелин.

— Ако искаш изтривалка, иди си купи такава.

Мълаки се завъртя и впи разгневените си очи в Клио.

— Не се заяждай с мен.

— Тогава престани да се разхождаш като изнервено татенце, чиято малолетна дъщеря не е спазила вечерния си час. Тия не е глупава. Може да се оправи.

— Никога не съм казвал, че е глупава. Но няма много опит в живота, нали? Ако вдигаше тъпия си мобифон, нямаше да съм нервен.

— Споразумяхме се да не използваме мобифони, освен в спешни случаи — напомни му Гидиън. — Тези неща са като радиоапарати, нали?

— Това е спешен случай. Отивам да я търся — извика й, като се приближи до вратата и я отвори рязко.

Тия едва не падна в ръцете му.

— Къде беше? Добре ли си? — извика Мълаки, като остави Тия и торбите й на пода.

— Този шубелия се канеше да повика на помощ Националната гвардия. Това храна ли е? — попита Клио, като се отправи към торбите и взе една от тях. — По дяволите! Обяд!

— Отбих се в магазина… — започна Тия.

— Не мога повече! Не мога повече! — извика Мълаки, като дръпна другата торба от ръката й и я метна на Гидиън. — Колко пари имаш? — попита той брат си.

— Около двадесет американски долара.

— Дай ми ги — нареди му Мълаки и зарови в джоба си. — Няма да живеем по този начин като тълпа пиявици.

— Мълаки, парите нямат значение. Само… — Тия замълча, когато той я погледна разгневено.

— Но досега тези пари са все твои, нали? Е, стига вече. Ще се свържем с мама и ще я накараме да ни изпрати малко мангизи.

— Няма да го направиш.

Когато видя как Тия свива устни и тропва с крак, Гидиън махна на Клио и двамата се скриха от започващата престрелка в кухнята.

— Не съм живял на гърба на жена при никакви обстоятелства. А проклет да съм, ако го правя на гърба ни жената, с която спя!

— Разбрахме се, че ще ми върнеш парите. А ако си чак толкова изтормозен от мисълта да взимаш пари от мен, докато спим заедно, просто можем да престанем да го правим.

— Така ли мислиш? — извика той, като я хвана за ръката и я задърпа към спалнята.

— Престани! Престани веднага.

Тия се спъна и дясната й обувка се изхлузи.

— Какво ти става? Държиш се като луд.

— Така и се чувствам — отвърна Мълаки, като затръшна вратата на спалнята след тях и я притисна към нея. Няма да се откажа от теб каквото и да става — добави той, като притисна устни към нейните и тя усети наранената му гордост. — И няма да позволя ти да плащаш за всяка троха, която поглъщам.

Тия едва успя да си поеме дъх.

— Купих картофена салата, пушена пуйка и десерт. Но забравих за хляба.

Мълаки отвори уста, затвори я отново и облегна глава на нейната.

— Това не е шега за мен.

— А би трябвало да бъде. Залогът е много по-голям, отколкото една бакалска сметка, Мълаки. Ако майка ти изпрати пари, те могат да бъдат проследени. Глупаво е да рискуваме.

Тя прокара ръка по гърба му и погали напрегнатите му мускули.

— Имам пари. Винаги съм имала пари. Но никога не съм имала човек, който да държи достатъчно на мен, за да се чувства притеснен от парите ми.

— Ужасявам се да не си помислиш, че те приемам за даденост.

— Не е така — уверено отговори Тия и нежно погали лицето му. — Ти ме караш да се чувствам специална.

— Толкова време те нямаше, че полудях от тревога.

— Съжалявам — каза тя, но се усмихна доволно. Всичко е толкова странно. Толкова странно и прекрасно.

Целуна го нежно по устните и усети силното биене на сърцето му.

Помисли си, че силата е чудесно нещо, после обви ръце около врата му и го побутна към леглото.

— Ще те съблазня — каза тя и го целуна отново. — Това е първият ми опит, така че ще трябва да ми простиш грешките.

Тя го захапа леко по устната и попита:

— Как се справям досега?

— Страхотно.

Тия го бутна на леглото и седна в скута му.

— Сега за парите — промърмори тя, докато разкопчаваше ризата му.

— Какви пари?

Тя се засмя, разтвори ризата му и собственически прокара ръце по гърдите му.