Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Имам нужда от услуга — бързо каза Тия.

— Да, това наистина е забележителен ден в семейство Марш — усмихна се баща й.

— Става дума за трите орисници.

Лекото нетърпение, което се бе изписало по лицето на Стюарт, изчезна.

— Наскоро май доста се интересуваш от тях.

— Да, така е. Бих искала този интерес да си остане между мен и теб. Анита Гай също проявява засилен интерес. Може отново да те разпита за статуетките, да се опита да научи някоя подробност. Ако и когато го направи, чудя се дали би могъл да си припомниш — небрежно и несигурно, как някой ти е споменал, че едната орисница е била видяна в Атина.

— Атина? — учуди се Стюарт и се облегна на стола си. — Каква е тази игра, Тия?

— Важна.

— Анита не е жена със скрупули, която би се поколебала да наруши правилата, ако има полза.

— Напълно наясно съм с това. Дори повече, отколкото мога да ти кажа.

— Тия, неприятности ли имаш?

За първи път, откакто бе влязла в дома на родителите си, Тия се усмихна.

— Никога не си ме питал такова нещо. Нито веднъж в живота ми. Ако съм се забъркала в неприятности, възнамерявам да се справя с тях, дори да им се порадвам. Можеш ли да намериш начин да споменеш Атина пред нея?

— Лесно.

— И при никакви обстоятелства не й споменавай за дневника на Уайли, нито за връзката ми с човека, когото мама видя в апартамента ми.

— Защо пък да го правя? Тия, имаш ли някаква следа към една от орисниците?

Искаше й се да му каже, за да види гордостта и изненадата в очите му, но поклати глава.

— Много е сложно, но ще ти разкажа всичко веднага щом мога — отговори тя и стана. — Един последен въпрос. Като търговец, какво би платил за тях ти самият?

— Зависи. Може да се каже до десет милиона. Ако имам заинтересован клиент, бих го посъветвал да качи до двадесет. Вероятно и малко повече. В зависимост от проверката и потвърждението, разбира се.

Тия се усмихна.

— Разбира се.

Тя се приближи до баща си и го целуна по бузата.

— Ще се кача горе и ще се опитам да се сдобря с мама.

Докато Тия успокояваше майка си, Джак се отби в участъка. Би предпочел да остави Ребека в апартамента си, но тъй като единственият начин да се увери, че тя ще стои там, бе да я заключи, той я взе със себе си. Не искаше да рискува и да се прибере в разрушен апартамент, а не се съмняваше, че тя би изпълнила заплахите си.

Но пък това, че я взе със себе си, му даде възможност да я наблюдава как поглъща всяка подробност в полицейския участък. Едва ли не чуваше как колелцата в главата й се въртят, докато се качваха към стаята на детективите. Също така приятен му бе и начинът, по който ченгетата я оглеждаха с възхищение.

Ребека наистина изглеждаше страхотно. Буйна коса, искрящи очи, кожа като мляко и стегнато сексапилно тяло в тесни джинси.

Джак видя Боб, който седеше зад бюрото си, притиснал телефонната слушалка към ухото си. Боб огледа Ребека, после вдигна очи към Джак и му се усмихна одобрително.

— Изчакай тук една минута — промърмори Джак на Ребека, после тръгна към бюрото на Боб.

Седна на крайчеца му и размени няколко поздрава с другите ченгета, докато Боб довърши разговора си.

— Леле майчице! — каза Боб. — Откъде намери тази сексапилна червенокоса красавица?

— Как е жена ти?

— Достатъчно умна, за да знае, че когато спра да поглеждам сексапилни червенокоски, значи е време да хвърли буца пръст върху студеното ми мъртво тяло. Какво искаш?

— Още информация за студеното мъртво тяло, което обсъждахме вчера.

— Дадох ти всичко, с което разполагам.

— Имам нужда от снимка.

— Защо просто не ми поискаш значката?

— Благодаря, мога да си взема и моя собствена. Вероятно ще мога да ти се отплатя с малко информация, но първо трябва да го идентифицирам.

— Хайде да опитаме така. Ще ми разкажеш каквото знаеш, а аз после може и да ти намеря снимка на трупа.

— Искаш ли да се запознаеш с червенокосата?

Боб сложи пръст на китката си и кимна.

— Да, все още имам пулс. Как мислиш?

Джак се ухили и махна на Ребека да дойде при тях.

— Детектив Боб Робинс, Ребека Съливан, жената, за която ще се оженя.

Долната челюст на Боб увисна, очите му се ококориха и той скочи.

— По дяволите, Джак! Страхотно! Прекрасна работа! Хей, радвам се да се запознаем.

Ребека се усмихна весело.

— Джак храни илюзии. В момента сме само делови партньори.

— Тя е костелив орех, но работя по въпроса — каза Джак. — Ирландке, защо не разкажеш на онемелия ни приятел какво откри за склада в Джърси?