Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Той пристъпи към печката и задуши.

— Прилича ми подозрително на готвене.

Душът и чистите дрехи, както и сеанса на компютъра му, я бяха съживили. Но макар умората да бе изчезнала, горещият й темперамент си беше на мястото.

— Нямах представа колко дълго възнамеряваш да ме държиш тук, а не възнамерявах да седя и да умра от глад. Между другото, нямаш пресни плодове и зеленчуци, затова се наложи да се оправям с консервирани.

— Бях вън от града. Напиши ми какво искаш и ще ти доставя всичко.

— Мога сама да си пазарувам.

— Не искам да излизаш сама.

Ребека взе голям нож от плота и лениво провери острието му на пръста си. Истинска дъщеря на майка си, помисли си Джак. И двете знаеха как да подчертаят думите си.

— Не можеш да ми нареждаш къде да ходя или кога.

— Ако се опиташ да използваш ножа срещу мен, ужасно ще съжаляваш.

Усмивката й беше хладна и остра като ножа.

— Но ти ще съжаляваш още повече.

— Не мога да оспоря това — отвърна Джак, като отвори хладилника и извади шише с вода. — Добре, ще перифразирам. Предпочитам да не излизаш сама, докато се запознаеш по-добре с терена.

— Ще взема предвид предпочитанията ти. И още нещо ако мислиш, че обяснението ти в любов ще ме накара да скоча в леглото ти…

— Не натискай това копче, Ребека — предупреди я той с леден глас. — Резултатът няма да ти хареса.

Тя наклони глава. Струваше й се интересно, че ваденето на ножа не го бе накарало дори да мигне, но споменаването на любов и секс го бе разстроило.

— Не ми беше приятно да ми кажеш подобно нещо, а после да затръшнеш вратата в лицето ми.

— Затръшнах я в собственото си лице.

Тя обмисли думите му и ги прие.

— Мога да го направя, ако и когато искам — каза тя, като взе лъжицата и разбърка яденето. — Но в момента не знам какво точно искам. А когато разбера, ти ще си първият, който ще научи за това. Междувременно, не ме затваряй пак тук като в клетка. Ако се опиташ, ще разбия хубавите ти играчки, ще съдера дрехите ти, ще запуша тоалетната и ще сътворя разни други неприятни неща. И ще намеря начин да се измъкна.

— Добре, това звучи справедливо. Кога ще ядем?

Ребека въздъхна и върна ножа на мястото му.

— След около час. Имаш достатъчно време да излезеш и да донесеш малко френски или италиански хляб за яденето. И нещо сладко за десерт.

Тя отметна косата си назад и се усмихна.

— Бях ядосана, но не достатъчно, за да правя сладкиш.

Тия си каза, че само глупавите деца са нервни, когато отиват на гости на родителите си. Но дланите й бяха влажни, а стомахът й свит, когато влезе в трапезарията на семейство Марш.

Беше осем и четиридесет и пет. Баща й сядаше да закусва точно в осем и половина всяка сутрин, седем дни седмично. Сега сигурно пиеше второто си кафе и бе минал от първа страница на „Ню Йорк Таймс“ към финансовия раздел. Беше приключил с плодовете и бе преминал към следващото блюдо, което днес бе омлет само от белтъци.

Майка й изпиваше билковия си чай, прясно изцедения сок и първата от осемте чаши минерална вода, с които поглъщаше сутрешната си доза витамини и лекарства, в леглото. С тях хапваше и тънка препечена филийка от черен хляб и някакъв плод.

В девет и двадесет, Алма слизаше долу, засипваше баща й с оплаквания за здравето си и му съобщаваше графика си за деня, докато той проверяваше куфарчето си.

Целуваха се за довиждане и той излизаше точно в девет и половина.

Надеждно и точно разписание като на швейцарски влак.

Навремето и тя бе част от това разписание. Или по скоро бе вкарана в него. Тяхна или нейна бе вината, че не бе успяла да направи нищо, за да наруши тази точност?

Независимо чия бе вината, дори и сега идеята да наруши графика им я правеше нервна.

Стюарт видя дъщеря си и повдигна вежди изненадано.

— Тия! Имахме ли среща?

— Не. Съжалявам, че те прекъсвам тази сутрин.

— Не ставай глупава — отвърна той, но погледна часовника си. — Би ли искала закуска? Кафе?

— Не, благодаря. Нищо.

Тия успя да се въздържи да не закърши пръсти и седна срещу него.

— Исках да поговорим, преди да отидеш на работа.

— Добре — кимна баща й, като намаза с масло филията си и премигна. — Подстригала си се.

— Да — отговори тя и несъзнателно вдигна ръка към косата си. — Преди няколко дни.

— Чудесно изглеждаш. Много шик.

— Така ли мислиш?

Тия усети как се изчервява и си помисли колко е глупаво да се притеснява от комплиментите на собствения си баща. Но пък те идваха толкова рядко.