Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Добре, това е логично — кимна Ребека и замислено загледа таблото. — Да се надяваме, че държи статуетката дома си. В „Морнингсайд“ има прекалено много места, където може да я скрие. А и предполагам, че там охраната е по-сериозна.

— Точно така — усмихна се Джак, доволен, че разсъждават по един и същ начин.

— Тогава няма да е лошо да я накараме да мисли, че в магазина не е достатъчно безопасно — обади се Гидиън. — Дали да не гепим нещо оттам?

— Смятай това за генерална репетиция — каза му Джак.

Последваха дискусии и спорове. Диаграми, схеми и нови разпечатки бяха закачени на таблото. Тия поглъщаше всичко жадно. Планираха да проникнат с взлом в една от културните забележителности на Ню Йорк. И възнамеряваха да направят това само за да заблудят врага.

Беше невероятно вълнуващо.

— Ако влезем в шибаното място, защо просто не потърсим проклетата статуетка? — раздразнено попита Ребека, но Джак не си направи труда да я погледне.

— Не можем да стигнем толкова далеч. Не и без достатъчно време и подготовка. Ако просто проникнем вътре и гепим статуетката, няма да прикачим нищо на Анита — отговори той.

— Перифразирай — обади се Клио с леден глас. — Няма да я окачим нея на въжето.

— Да, можем да успеем и с това, ако свършим работата добре — съгласи се Джак. — Къщата е лесна за проникване. „Морнингсайд“ не е. Не и с аматьори.

— О, значи сега сме аматьори.

— Е, Бека — каза Гидиън, като сложи ръце на раменете й и я разтърси леко. — Ние наистина сме такива.

— Говори само за себе…

— Бих искала да пийна малко чай — обади се Тия. — Може ли да използвам кухнята?

— Разбира се — отговори Джак. — Не е зле да направиш и малко кафе, докато си там.

— Условията горе са по-добри — каза Ребека, след като срещна очите на Тия. — Защо не се качим заедно и аз ще ти помогна.

— Клио?

Клио отвори уста, за да възрази, но видя как Тия повдигна вежди към нея и посочи с глава към вратата.

— Добре, но ще се трудим на смени.

Когато влязоха в асансьора и се понесоха нагоре, Ребека се обърна към Тия.

— Искаше да се измъкнеш от онези типове, нали?

— За няколко минути. Помислих си, че това е нова територия за всички нас. Едва се познаваме.

— Аз пък просто не харесвам демонстрациите им на превъзходство.

— Имаш предвид държанието на Джак — каза Клио, когато Ребека набра кода и влезе от асансьора в апартамента.

— Точно така. Той дори не ми каза за онова място долу.

— Искате да оплюем мъжете и да ги обявим за прасета? — попита Клио, като се отпусна на един стол. — Имам време за това.

— Мълаки не е прасе.

Развеселена, Ребека се обърна към Тия.

— Казваш го, защото си омекнала. Това е хубаво. Наистина. Но мога да ти кажа, че макар да имат някои добри качества, Мъл и Гидиън могат да грухтят заедно с всички останали.

— Аз пък смятам, че ако у един мъж няма нищо прасешко, той не е привлекателен — каза Клио. — Има ли някакво вино тук?

— Има. Ще изчакаме с чая и кафето. Хайде да пийнем по едно и да видим какво ние трите мислим една за друга, преди да продължим с работата.

— Наистина би трябвало да слезем долу — каза Тия и задъвка долната си устна, когато Ребека отново доля трите чаши.

— В момента нямат нужда от нас — отвърна Ребека и хапна една соленка. — Нека повисят известно време над диаграмите и чертежите си. Ние ще ги разгледаме по-късно. Свързани са с технически подробности и не са сложни.

— Не са сложни, ако можеш да различиш един чертеж от друг — каза Тия и отпи от виното. — А аз не мога.

— Не ти и трябва. Ще ти обясним всичко с думи и ще го разбереш много добре. Мълаки смята, че си гениална.

— Е, той е…

— Прав — прекъсна я Клио. — Човекът е луд по теб, но не е глупав. Ти наистина си гениална. Никога преди не съм се разбирала с умници. С мозък като твоя — обясни тя. — Академичен тип. Прекарах повечето от времето си в училище, като се чудех в какви неприятности да се забъркам. Не харесвах момичета като вас двете — ухили се тя и лапна няколко кръгчета чипс. — Странно как се променят нещата.

— Гидиън нямаше да си губи времето с теб, ако нямаше мозък. Щеше да хареса пакета като цяло — добави Ребека, — но след като веднъж го бе разопаковал, щеше да изгуби интерес бързо, ако можеше да му предложиш само красиви гърди и дълги крака.

— Благодаря ти, сестро.

— Все пак той те е видял разопакована още в самото начало, нали? И като говорим за това, как точно се чувстваше тогава?

Ребека се наведе напред и очите й заблестяха. Клио взе чашата с вино и отпи.