Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Не знам за какво говориш. Сърцето ми…

— Сърцето ти си е съвсем добре. Имаш сърце на слон и всеки лекар, към когото се обърнеш, ти казва същото. Погледни ме. Мамо, не можеш ли поне да ме погледнеш? Отрязах си косата — тихо каза Тия. — Дори не забеляза, защото не ме гледаше. Виждаш в мен само болнаво малко момиченце, което може да ти прави компания при лекаря и да бъде извинение за проблемите ти с нервите.

— Как можа да кажеш такова ужасно нещо? — шокирано извика Алма и забрави опасността от инфаркт. — Първо се захващаш с някакъв непознат мъж, а сега ми казваш такива ужасни неща. Станала си член на някоя секта, нали?

— Не — отговори Тия и без да може да се сдържа повече, отпусна глава на коляното на майка си и се разсмя. — Не съм член на секта. А сега искам да слезеш долу. Шофьорът ти те чака. Иди при лекаря си. А аз ще дойда да видя теб и татко скоро.

— Не съм сигурна, че съм достатъчно добре, за да отида сама на лекар. Трябва да дойдеш с мен.

— Не мога — отвърна Тия и нежно вдигна майка си на крака. — Съжалявам. Ако искаш, ще се обадя на татко и ще го помоля да те чака там.

— Няма нужда — обидено отговори Алма, като тръгна към вратата с вид на мъченица. — Очевидно това, че едва не умрях при раждането, а после посветих живота си на благополучието ти, не е достатъчно, за да ми отделиш един час от скъпоценното си време, когато съм болна.

Тия отвори уста и каза учтиво:

— Съжалявам. Надявам се, че скоро ще се почувстваш по-добре.

— Леле, тя е страхотна! — възкликна Клио, която излезе от кухнята в мига, когато вратата се затвори. — Имам предвид, истински шампион е. Страхотно!

Тя се доближи до Тия и я прегърна през кръста.

— Браво, че успя да се стегнеш, скъпа. Тя просто ти правеше номер.

— Можех да отида с нея. Нямаше да ми отнеме много време.

— Но вместо това успя да й се възпротивиш. Добър избор. А сега се нуждаеш от малко сладолед.

— Не, благодаря.

Тия си пое дълбоко дъх, после се обърна към останалите.

— Притеснена съм, изморена и този път наистина имам главоболие. Искам да ви се извиня за случилото се. Освен това искам да видя орисницата, да я огледам внимателно, а после да взема лекарство, да се облека и да отида да се видя с баща ми.

Мълаки вдигна ръка и й показа статуетката, която брат му му бе дал в кухнята.

Без да каже и дума, Тия я занесе в кабинета си. Седна зад бюрото, сложи си очилата на носа и я огледа с лупа. Чувстваше как останалите наблюдават над рамото й какво прави.

— Щяхме да сме по-сигурни, ако баща ми можеше да я погледне или да я даде на експерт.

— Не можем да рискуваме — каза Мълаки.

— Не. А и аз не бих искала да рискувам живота на баща ми, като го замеся в тази история. Ето ги знаците на производителя — посочи Тия, като обърна фигурката. — Според проучванията ми, са съвсем точни. Вие с Гидиън сте единствените, които са виждали Клото. Аз съм виждала само снимки и рисунки, но стилът им е еднакъв. Вижте и тук… — почука тя с молива си по вдлъбнатините вляво и вдясно от основата. — Тук фигурката се е свързвала с останалите две. Клото от едната страна и Атропа от другата.

Тия вдигна очи и зачака Мълаки да кимне. После извади линия и премери точната височина и ширина на статуетката.

— Още едно съвпадение. Хайде да проверим и теглото. Тя занесе орисницата в кухнята и я сложи на кантара.

— Точно до последния грам. Ако е фалшификат, е изработена страхотно. А като се има предвид, че е подарък от бабата на Клио, това ми се вижда почти невероятно. Според мен, държим в ръцете си Лахезис. Имаме втората орисница.

Тия положи внимателно статуетката на плота, свали си очилата и ги остави до нея.

— Отивам да се облека.

— Тия, по дяволите! — извика Мълаки и се обърна към брат си. — Дай ми една минута — втурна се той след нея.

— Трябва да взема душ — обясни му Тия и щеше да затвори вратата под носа му, ако той не беше я задържал. — Трябва да се облека и да реша какво да разкажа на баща ми и какво да премълча. Не съм опитна в игрите като теб.

— Притесняваш се, че се любихме или се притесняваш, че майка ти разбра за това?

— Притеснявам се и това е.

Тя влезе в банята и грабна шишенце с хапчета от шкафа. Взе една от бутилките с минерална вода, които държеше в шкафа, и изпи хапчето.

— Притеснена съм, че спорих с майка ми и я отпратих разгневена и обидена. И се опитвам да не си представям как припада на улицата, защото аз бях прекалено заета и незаинтересована, за да я придружа при лекаря й.