Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Вярвам, че са съществували — усмихна се Анита и прокара пръст по Клото, която стоеше на писалището й. — Пол често говореше за тях. А най-важното е, че й клиентът ми вярва в съществуването им. Честно казано, Стефан, той възбуди интереса ми и направих някои проучвания. Източникът ми, който изглежда надежден, спомена, че една от статуетките е в Атина.

— Не съм чувал абсолютно нищо по въпроса.

— Проверявам всички възможни следи. Не обичам да разочаровам клиентите си. Надявах се, че ти ще можеш да направиш някои дискретни проучвания. Ако мога да се измъкна от работа през следващите няколко седмици, с удоволствие бих дошла лично в Гърция. Така ще съчетая бизнеса с удоволствието.

— Разбира се. Трябва да дойдеш и да отседнеш у нас.

— О, не бих искала да ви се натрапвам.

— Къщите за гости и тук в Атина, и във вилата ни на остров Корфу са на твое разположение. А междувременно, с удоволствие ще задам няколко дискретни въпроса.

— Не мога да ти кажа колко съм ти благодарна! Клиентът ми е доста ексцентричен и направо е полудял по тези статуетки. Ако открия поне една, това ще означава много за мен. Пол би се гордял изключително много, ако можеше да узнае, че „Морнингсайд“ е участвал в откриването на орисниците.

Доволна от себе си, Анита направи още едно обаждане, този път лично. Погледна часовника си, после прелисти календара с ангажиментите си и прецени кой ще е най-удобният момент за срещата, която възнамеряваше да си уреди.

— Охранителна компания „Бърдит“.

— Анита Гай търси Джак Бърдит.

— Съжалявам, госпожице Гай, господин Бърдит не е на разположение в момента. Мога ли да приема съобщение за него?

Не е на разположение? Тъп кретен, не знаеш ли коя съм аз? Анита изскърца със зъби.

— Трябва да говоря с господин Бърдит колкото е възможно по-скоро.

Веднага! Трябваше да вкара в действие и втория си план.

— Ще се погрижа той да получи съобщението ви, госпожице Гай. Ако ми дадете номер, на който може да ви открие…

— Той има номерата ми. Всичките.

Анита затръшна телефона. Не бил на разположение! Трябваше да е на разположение, и то съвсем скоро. Тя не възнамеряваше да позволи на Клио Толивър и втората орисница да й се изплъзнат. А Джак Бърдит бе човекът, който можеше да й ги достави.

Той самият говореше по телефона. Всъщност Джак бе прекарал по-голямата част от полета над Атлантическия океан на телефона или пред лаптопа си. Ребека изгледа два филма. По-точно един и половина, тъй като заспа по време на втория. И сега се ядосваше, че бе пропуснала и минута от полета в сън. Никога преди не беше летяла първа класа и й се струваше, че лесно би могла да свикне с такова луксозно пътуване.

Искаше й се и тя да се обади по телефона, да се чуе с майка си и с братята си. Но не смяташе, че бюджетът й позволява подобен разход. А не би могла да помоли Джак да плати за това. Страхуваше се да не би той да си помисли, че се интересува само от парите му. Това не беше така, макар да не смяташе парите за недостатък. Приятно й беше да го наблюдава в компанията на прародителите му. Беше се държал толкова мило и нежно с тях. А толкова много хора се отнасяха със старците като деца или с малоумни. При Джак нямаше нищо такова. Според нея, естественото и приятелско държане на един мъж със семейството му говореше много за него. Разбира се, Джак беше прекалено властен за нейния вкус, но тя бе достатъчно честна да си признае, че мъжете, които падаха на колене пред нея, когато щракне с пръсти, просто я дразнеха.

Освен това Джак представляваше приятна гледка, а това също бе в негова полза. Беше и умен, и хитър. А след като му се доверяваше толкова много, й бе приятно да знае, че може да разчита и на ума му.

Ребека се размърда и се накани да го заговори, но видя, че той отново набираше някакъв номер. Тя завъртя очи и си обеща да не му натяква, че не й е казал повече от две думи за пет часа, после се заигра с дистанционното на развлекателната система.

Би й доставило удоволствие да го разглоби и проучи. Веднъж си бе купила универсално дистанционно, за цели шестдесет лири, само за да си достави простичкото удоволствие да го разглоби и да провери дали може да го накара да прави нещо по-интересно.

— Съобщение от Анита Гай — каза Джак.

— Какво? Обаждала ти се е? Какво иска?

— Не е казала. Изгаси тези убийствени светлинки в очите си, Ребека. Ще изнервиш останалите пътници.

— Ще й звъннеш ли?

— По-късно.

— Защо не го направиш сега, за да разберем…