Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Той изслуша помощника си, който му съобщи, че госпожица Гай го бе търсила отново. Вероятно я бе оставил да чака прекалено дълго.

Джак тръгна по другия коридор към кабинета си. Преди да звънне, провери телефона си за бръмбари, после включи собственото си записващо устройство.

Някои хора може би го смятаха за параноик. Той предпочиташе да мисли за действията си като за стандартна оперативна процедура.

— Анита? Джак е.

— О, слава богу! От часове се опитвам да те открия.

Той повдигна вежди, учуден от трескавия тон на обичайно спокойния й глас, и се настани удобно на стола си.

— Не можеха да се свържат с мен. Какво е станало, Анита? Звучиш разстроена.

— Така е. Вероятно постъпвам тъпо, но наистина съм разстроена. Много. Трябва да поговоря с теб, Джак. Имам нужда от помощ. Готова съм да си тръгна за вкъщи веднага, ако можеш да дойдеш.

— Иска ми се да можех.

Няма да стане толкова лесно, скъпа, помисли си той.

— Не съм в Ню Йорк.

Джак се усмихна доволно на дългата пауза и на раздразнението в гласа й.

— Къде си?

— Във Филаделфия — излъга той. — Наложи се да проверя някои неща в офиса ни там. Ще се върна утре. Кажи ми какво е станало.

— Не знам на кого друг да се обадя. Просто не разбирам от тези неща. Става дума за орисниците. Спомняш ли си, че ти ги споменах по време на вечерята ни?

— Да. И какво за тях?

— Казах ти, че имам заинтересован клиент. Споменах за това и на други хора, направих някои проучвания, макар да признавам, че не очаквах да се получи нещо. Но се получи.

— Намерила си някоя от орисниците? — запита Джак, като отвори куфарчето си и извади торбичката. — Това звучи като добра новина.

— Може и да съм намерила. Имам предвид, свързаха се с мен за статуетката, но не знам какво да правя. О, дрънкам безсмислици! Съжалявам.

— Спокойно — каза Джак, като разопакова Атропа, завъртя я към себе си и двамата се усмихнаха един на друг.

— Добре — въздъхна Анита театрално. — Обади ми се една жена. Твърдеше, че имала една от статуетките и искала да я продаде. Естествено, аз бях скептично настроена, но реших да действам. Тя настоя да се срещнем извън офиса. Искаше да се видим на върха на Емпайър Стейт Билдинг.

— Стига бе!

— Да, знам. Аз всъщност бях развеселена — имах чувството, че са ми дали роля в криминале. Но тя се държа много странно, Джак. Може би има проблем с наркотиците. Настоя за безумна сума пари и ме заплаши. Каза, че ще пострадам, ако не платя.

Джак се намръщи леко и сложи Атропа на бюрото си.

— Струва ми се, че трябва да се обадиш в полицията, Анита.

— Не мога да си позволя такава реклама. А и какъв е смисълът? Това бяха само заплахи. Тя имаше снимка, май сканирана, на нещо, което наистина може да се окаже една от орисниците.

Интересно. Все по-интересно.

— Ако е била сканирана, знаеш, че компютърните образи могат лесно да се изменят. Звучи ми като обикновена измама.

— Да, но статуетката изглеждаше истинска. Изработката й… Искам да проверя тази история, но признавам, че се страхувам. А ако отида в полицията, ще изгубя връзката със статуетката.

— И как реши въпроса?

— Жената иска да се видим отново, а аз отлагам срещата. Честно казано, тя ме плаши. Преди да си уредя нова среща с нея, трябва да знам с кого си имам работа. В момента разполагам само с името й. Тоест с името, което тя ми съобщи. Клио Толивър. Ако можеш да я намериш…

— Не съм детектив, Анита. Но мога да ти дам името на добра фирма.

— Джак, не мога да доверя това на непознат. Имам нужда от приятел. Знам, че звучи смахнато, но съм убедена, че ме следят. А когато разбера коя е тя и къде е, ще знам дали да се опитвам да преговарям, или да предприема правни действия срещу нея. Нуждая се от приятел, Джак. Ужасно съм изнервена от тази история.

— Добре, ще видя какво мога да направя. Клио Толивър ли каза? Дай ми описание.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб. Но ще пазиш това в тайна, нали? Просто услуга за приятел.

— Естествено — отговори Джак и погледна касетофона.

След около час, Клио извика радостно:

— Това трябва да е китайската храна!

Силният глад я накара да се хвърли към вратата, но Мълаки й препречи пътя.

— Нека първо Тия погледне, за да сме сигурни.

Тия остави дневника на Уайли и тръгна към вратата. Погледна през шпионката и се ококори.

— Това е Джак Бърдит — изсъска тя. — С него има и някаква жена, но не мога да я видя добре.

— Чакай и аз да погледна — бутна я настрани Мълаки.

Той надникна и изкрещя радостно, после, за изненада на Тия, бързо отключи, отвори вратата и сграбчи червенокосата жена в здрава прегръдка.