Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— И какъв е този начин, Мълаки?

Ребека запърха с мигли кокетно, но очите й бяха леденостудени.

— Ще видим тази работа — скочи той и влезе в кухнята след Джак. — Искам да поговоря с теб — каза му той.

— Усетих. Само ме остави да се погрижа за това.

Мълаки се намръщи и се вгледа как работи. Нямаше представа какво прави този тип с малките инструменти, но очевидно Джак беше наясно.

— Подай ми малката отвертка от комплекта — помоли го Джак.

— В стената ли ще го завинтиш? — изненада се Мълаки, като му подаде отвертката. — Тия няма да се зарадва на това.

— Малки жертви, големи резултати. Тя вече се примири с много повече, отколкото няколко дупки в стената.

Джак нагласи телефона, включи го, извади от чантата си нещо, което приличаше на миниатюрен компютър, и набра няколко номера.

— Можеш да го използваш, за да се свържеш с майка си — любезно каза Джак. — Но не бих споменал на доктор Марш, че телефонната компания няма да получи пари за проведените разговори. Телефоните на майка ти са чисти. Или поне бяха, когато ги проверих. Показах й какво да търси и тя ще проверява два пъти дневно. Тя е умна жена. Не мисля, че ще успеят да я надхитрят.

— Бързо си създаваш впечатление.

— Да. Това е готово. Обади се на някого — добави той и прибра инструментите си.

— Защо тогава не се оттеглим в кабинета ми? — предложи Мълаки и извади две бири от хладилника.

От мястото си на канапето, Ребека виждаше ясно разигралите се драми. Двамата й ядосани братя изчезнаха в различни посоки. Гидиън влезе в малката стая след Клио и затръшна вратата след себе си. Мълаки излезе от апартамента заедно с Джак.

— Май всички тръгнаха да се разправят и ни зарязаха — каза тя, като се протегна, прозя се отново, изморена от дългия полет, и се усмихна на Тия. — Ще ти помогна да пооправим хаоса, който сътворихме в дома ти. А ти ще ми разкажеш какво става между брат ми и Клио, а също и между другия ми брат и теб.

Тия се огледа стреснато.

— Не знам откъде да започна.

— Избери си място — посъветва я Ребека. — Аз съм добра в разтребването.

— Какво искаш да кажеш с това „аз ще дойда“? — попита Гидиън.

— Разумно е — отговори Клио, докато пъхаше дрехите си в торбата. — Тук е претъпкано.

— Не чак толкова претъпкано.

— Достатъчно, за да те накара да спиш на проклетия покрив — отвърна тя, като вдигна чантата на кушетката и се обърна към него. — Слушай, готин, ти не искаш дори да ме видиш. Показа ми го съвсем ясно. Така че, ако изчезна оттук, и за двама ни ще е по-лесно.

— Толкова ли е лесно за теб? Човекът казва, че у тях има място и ти веднага скачаш.

Страните й пребледняха, а очите й запламтяха.

— Майната ти.

Тя грабна чантата си, но Гидиън също я хвана. В продължение на десет секунди всеки я дърпаше към себе си.

— За какъв ме взимаш?

— Не знам.

Въпреки съветите на Мълаки, Клио не възнамеряваше да използва в борбата с Гидиън сълзи и сега, когато те замъглиха зрението й, побесня.

— Но знам ти за каква ме взимаш! Лъжкиня и мошеничка. При това евтина.

— Не е вярно. По дяволите, Клио, ядосан съм ти. Имам право да бъда ядосан.

— Добре. Бъди си ядосан. Не мога да те спра. Но не е нужно да ме тормозиш с това всеки ден. Оплесках нещата. Съжалявам. Край на историята.

Тя го бутна, за да вземе чантата си, но той я хвана за ръцете здраво.

— Не плачи. Не исках да те карам да плачеш.

— Пусни ме — извика тя, като се опита да преглътне сълзите, които обаче се стекоха по страните й. — Няма да се унижавам, за да постигна своето.

— Не плачи — повтори Гидиън и я притегли към себе си. — Не си отивай — помоли я той и я залюля в ръцете си. — Не искам да отиваш. Не искам да ме оставяш.

— Това няма да доведе доникъде.

— Остани — отново помоли Гидиън и потърка бузата си в нейната. — И ще видим какво ще стане.

Тя въздъхна и облегна глава на рамото му. Беше й липсвало. Господи, тази връзка й липсваше толкова силно, че чак сърцето я болеше.

— Не трябва да се разтапяш от женските сълзи, готин. Не ставай балама.

— Остави ме аз да се тревожа за това. Хайде, хайде.

Той целуна нежно мократа й страна, после впи устни в нейните.

Нежността на целувката я накара да затрепери. Дори когато стана по-страстна, тя бе изключително топла и мила, без бурната страст, която Клио очакваше и разбираше.

За първи път в живота си тя стоеше абсолютно безпомощна, а един мъж имаше пълна власт над нея. Над сърцето, тялото и ума й.

Това я ужаси. И изпълни с радост.