Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Не бъди мил с мен — каза тя, като затвори очи и скри лице в рамото му. — Пак ще оплескам нещата.

Гидиън си помисли, че Клио далеч не бе толкова сурова, за колкото се представяше. Не беше и толкова самоуверена.

— Позволи ми за това аз да се тревожа. В момента ти трябва да направиш само едно — добави той.

— Какво?

Той й се усмихна.

— Да разопаковаш багажа си.

Клио подсмръкна, после реши да се заяде с него.

— Така ли постигаш онова, което искаш? Като си мил и любезен?

— Стига, Клио.

Гидиън погали лицето й нежно и видя как тревогата се възвръща в дълбоките й, тъмни очи. Нямаше нищо против. Щом се тревожеше, значи мислеше за него.

— Красива си. Ужасно красива. Това определено ме разсейва. Разопаковай — повтори той. — А аз ще съобщя на Бърдит, че оставаш тук. С мен — добави той. — Ти си с мен, Клио. А това е нещо, с което и двамата трябва да свикнем.

Джак се огледа внимателно, когато излязоха на покрива. Помисли си, че оттук имаше само един изход. А това превръщаше района или в капан, или в стабилна защита. Май щеше да е разумно да вземе някои мерки.

Ако човек не очакваше войната, винаги губеше битката.

— Страхотна гледка — отбеляза той.

— Имаш ли цигари?

— Не, съжалявам. Никога не съм пушил.

— А аз ги отказах — сви рамене Мълаки. — Преди известно време. Но сега съжалявам. Е, хайде тогава, първо да си изясним нещата.

— Имаш предвид Ребека, нали?

Мълаки кимна.

— Точно така. Тя въобще не би трябвало да е тук, но след като е, не може да живее при теб.

— „Не трябва.“ „Не може“ — каза Джак и се облегна на парапета. — Ако използваш често тези думи, когато говориш с нея, сигурно имаш доста белези.

— Вярно е. Нашата Бека е доста упорито създание.

— И много умна. Харесвам това. Харесвам и лицето й — добави Джак, приковал очи в Мълаки. — Харесвам целия пакет. А това е проблем за теб, тъй като ти е сестра. Джак отпи от бирата и продължи: — Аз също имам сестра, така че те разбирам. Моята изчезна и се омъжи за някакъв тип, въпреки че според мен въобще не трябваше да знае какво е това секс. Вече има две деца, но ми е приятно да си мисля, че ги е намерила под някой малинов храст. Вероятно под същия, под който мама е намерила нас.

Мълаки развеселено пъхна ръце в джобовете си.

— Да не би да отглеждаш малини в апартамента си?

— Почакай да ти обясня. Ребека зае спалнята за гости. Изборът си беше неин. И ще остане така. Обещах на майка ти, че ще се грижа за нея. Не се отмятам от думата си, особено дадена на човек, когото уважавам.

Мълаки се замисли и откри с изненада, че е спокоен. А още повече се изненада, когато осъзна, че вярва на Джак и думата му.

Може би в крайна сметка щяха да успеят да създадат единна група.

— Май това ме спасява от кървава битка с Ребека — каза той. — Но си остава фактът, че тя е импулсивна, дебелоглава и…

— Влюбен съм в нея.

Мълаки се ококори.

— Господи, човече, доста бързо!

— Нужен ми беше само един поглед и тя го знае. А това й дава предимства — каза Джак. — Предимства, които е готова да използва, ако й вършат работа.

— Така е — съгласи се Мълаки със съчувствие в гласа. — Наистина имаш проблем.

— Това, което тя не знае, а и аз самият още не съм разбрал, е какво ще направя по въпроса. Не съм фаталист. Вярвам, че ние, хората, караме влака.

— Аз също — отговори Мълаки, като се замисли за Феликс Грийнфилд, Хенри Уайли и слънчевия следобед през май. — Но невинаги избираме маршрута.

— Какъвто и да е маршрутът, ние държим лоста за управлението. Ако беше другояче, щях да повярвам, че онези статуетки имат нещо общо с това, което ми се случи, когато погледнах Ребека. Но тъй като не вярвам, мога само да кажа, че съм влюбен в сестра ти. Престани да се тревожиш, че ще позволя на някого да я нарани. Включително и самият аз. Това достатъчно ли ти е?

— Просто ще седна тук за минутка — отвърна Мълаки, отпи замислено, после остави бутилката на малката желязна масичка до стола си и погледна Джак. — Баща ни почина, а аз съм най-възрастния, затова на мен се пада отговорността да те попитам… — Той замълча и прокара ръце през косата си. — Знаеш ли, просто не съм готов за това. Хайде да проведем разговор номер две някой ден по-нататък.

Джак надигна бирата си.

— Няма проблеми от моя страна.

— Готин си. Наистина. Така че, хайде да поговорим по друг въпрос. Орисниците.

— Досега ти си отговарял за това.

Мълаки се облегна назад и повдигна вежди.

— За нас това е семеен въпрос, Джак.