Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Ето го моето момиче!

Той я завъртя във въздуха, целуна я, после я пусна на земята.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — извика той с променено настроение. — Какво, по дяволите, правиш с него?

— Ще ти обясня, ако ми дадеш две секунди да си поема дъх — каза тя, като се завъртя и се хвърли върху Гидиън. — Не е ли страхотно? И тримата вече сме в Ню Йорк.

— Бих искал да знам защо и ти си тук — продължи Мълаки. — Би трябвало да си у дома.

— Така ли? Значи само ти и Гид можете да се забавлявате? Майната ти. Здрасти, ти сигурно си Тия — каза Ребека, като се усмихна широко, хвана ръката на Тия и я разтърси здраво. — Аз съм Ребека. Съжалявам, но трябва да ти призная, че аз съм сестрата на тези двама кретени, които не си направиха труда да ти кажат кой стои пред теб. Апартаментът ти е прекрасен. Това ли е Клио? — Обърна се тя към брюнетката, която стоеше лениво облегната на канапето. — Радвам се да се запозная с теб. Това е Джак Бърдит, когото Тия вече познава. Носим ви страхотни новини.

Отново се позвъни.

— Това вече трябва да е китайската храна — измърмори Клио. — Да се надяваме, че са донесли допълнителни рулца.

— Бека — тихо каза Гидиън и дръпна сестра си настрани, като сниши глас, докато Тия се разправяше с доставката. — Не можеш да тръгваш така нанякъде с абсолютно непознат мъж.

— Защо не? — намеси се Клио. — Аз как го направих? Тия, ще отворя бутилка вино.

— Добре.

Тъй като й се зави свят, Тия се облегна на вратата, стиснала в ръце кутиите с китайска храна. Апартаментът й беше пълен с хора и всичките говореха едновременно. Високо. Щеше да яде храна, пълна с какви ли не опасни неща и вероятно щеше да умре млада заради това.

Майка й не й говореше. Между обезмаслените млека в хладилника й беше скрито ценно произведение на изкуството. А тя споделяше леглото си с мъж, който в момента крещеше на сестра си.

Всичко това беше изморително. Но беше… прекрасно.

— Май си била доста заета напоследък, а? — каза Джак на Тия. — Дай да ти помогна. Някой сети ли се да поръча пържоли?

— Аз се сетих — отговори Клио и се приближи до него с бутилката вино в ръка. — Мога да ти отпусна малко, ако успееш да накараш тези тримата да млъкнат.

— Мога да го направя — отвърна той, като наклони глава и се вгледа в нея. — Тя не те описа точно. Знаех си, че ще постъпи така.

— Така ли? Коя?

— Анита Гай.

Името, точно както бе очаквал Джак, накара всички в стаята да занемеят.

— Обади ми се преди час и ме помоли да те намеря.

Клио стисна гърлото на бутилката.

— Е, май ме намери.

— Защо не ми каза? — попита Ребека.

— По-лесно е да разкажа наведнъж на всички. Тя ме остави с впечатлението, че си опасна личност — обърна се той към Клио.

— Можеш да се обзаложиш, че е така.

— Добре. Хайде да ядем и да поговорим за това.

Във всекидневната й цареше пълен хаос. Не. В живота й цареше пълен хаос. Вътрешният й глас я караше да се захване с чистене и разтребване още в същата минута, но тя не го чуваше добре заради останалите гласове, които викаха около нея.

Вече имаше връзки с крадци и убийци. И две ценни произведения на изкуството в апартамента си.

— Кънингам — усмихна се Мълаки и се вгледа в двете статуетки. — Като се замислиш върху начина, по който се върти животът, не е чак толкова странно. Две статуетки — погледна той брат си, — точно това, към което се стремяхме.

— Стремяхме се — съгласи се Гидиън. — В самото начало.

— Но вече не сме в началото — скочи Клио, разтреперана от ярост. — Едната е моя и не го забравяйте. И по-скоро ще я претопя, отколкото да позволя на онази кучка да сложи ръце върху нея.

— Успокой се, Клио — посъветва я Мълаки.

— Да бе! Вие тримата искате да й платите за кражбата и това си е ваша работа. Но след като тя накара да убият Мики, вече не става въпрос само за пари. Мики струваше много повече от пари.

— Разбира се — кимна Гидиън и за пръв път от няколко дни я докосна нежно по крака.

— Съжалявам за приятеля ти — каза Ребека и остави чашата с вино на масата. — Иска ми се да можехме да оправим нещата. Ясно е, че трябва да помислим за нещо друго. Никой от нас не е планирал друго, освен да я одерем за много пари, след като намерим двете статуетки — засмя се тя. — Господ знае защо бяхме убедени, че ще успеем, а и още сме. Това сигурно е нещо.

— Няма да й продам статуетката. За никаква сума.

— А ще я продадеш ли на мен? — попита Джак, като сръчно хвана с клечките парченце свинско.

— За да се обърнеш и после да я продадеш на нея? — извика Клио. — Не мисля така.