Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Не, не съм.

— Не ми обяснявай — възрази майка й и притисна ръка до челото й. — Зачервена си и по халат посред бял ден. И очите ти са замъглени. Е, аз отивам на лекар, така че и ти можеш да дойдеш с мен. Ще вземеш моя час, скъпа. Иначе никога няма да си простя.

— Не съм болна и нямам нужда от лекар. Аз просто…

Господи, какво ли можеше да каже?

— Ей сега ще те облечем. Не се съмнявам, че си пипнала някой чуждестранен вирус по време на пътуването. Точно това казах на баща ти тази сутрин.

— Мамо!

Тия седна на една от табуретките и заговори бързо.

— Чувствам се абсолютно добре. А ти не искаш да изпуснеш часа си, нали? Изглеждаш ми пребледняла. Добре ли спа?

— Кога съм спала добре? — с мъченическа усмивка попита Алма. — Не мисля, че съм спала повече от час, откакто ти се роди. Тази сутрин трябваше да събера всичките си сили, за да се облека. Сигурна съм, че хемоглобинът ми е нисък. Абсолютно убедена съм в това.

— Помоли доктора да ти направи пълни изследвания — посъветва я Тия, докато я теглеше към вратата.

— Какъв е смисълът? Никога не ти казват, когато си сериозно болен. Трябва да поседна за известно време. Имам сърцебиене.

— О… тогава трябва да побързаш да отидеш на лекар. Мисля, че трябва да… — Тия замълча и изстина, когато вратата се отвори и влязоха Клио и Гидиън. — А… хм… Върнахте се. Това са мои колеги, мамо.

— Колеги? — недоверчиво запита Алма и огледа избелелите джинси и торбата от „Гап“ в ръката на Клио.

— Да, да. Работим заедно по един проект. Всъщност, тъкмо се канехме…

— Работиш по халат? — учуди се Алма.

— Пипнаха ни — промърмори Клио под нос, но слухът на Алма беше идеален.

— Какво означава това? Какво става тук? Тия, искам обяснение!

— Работата е малко деликатна — излезе от спалнята Мълаки.

Той също носеше джинси и усмивка, която можеше да разтопи айсберг. Беше облякъл ризата си, но нарочно не я бе закопчал. Смяташе, че в някои случаи трикът върши добра работа.

— Страхувам се, че разсеях дъщеря ви, докато колегите ни бяха навън — каза той, като прекоси стаята, пое ръката на Алма и я разтърси леко. — Напълно непрофесионално от моя страна, разбира се, но какво, за бога, можех да направя? Тия е толкова прекрасна. А сега виждам откъде е наследила красотата си.

Той повдигна ръката на Алма към устните си, а тя се вторачи в него.

— Аз съм лудо влюбен в дъщеря ви, госпожо Марш. Още от първия път, когато се срещнахме. — Той обви ръка около скованите рамене на Тия и я целуна леко по бузата. — Но сега я притеснявам, а също и вас. Надявах се да се запозная с вас и бащата на Тия при не толкова неудобни обстоятелства.

Очите на Алма се стрелкаха от лицето на Мълаки към дъщеря й и обратно.

— Почти всички обстоятелства ще са по-удобни от тези.

Той кимна, като се помъчи да си придаде покорен вид.

— Не мога да споря с вас. Едва ли е много добро начало да бъдеш хванат със смъкнати панталони от майката на дамата. И то преди да сте се запознали официално. Мога да ви кажа само, че съм омагьосан от дъщеря ви.

Колкото се може по-грациозно, Тия се измъкна от ръката на Мълаки.

— Бихте ли влезли за момент в кухнята? Всички вие. Трябва да разменя няколко думи с майка си.

— Разбира се — кимна Мълаки, като вдигна брадичката й и прикова очи в нейните. — Всичко ще стане както ти искаш.

Той притисна устните си в нейните и ги задържа там за миг, преди да последва останалите в кухнята.

— Настоявам за обяснение! — започна Алма.

— Мисля, че обяснението е излишно при тези обстоятелства.

— Кои са тези хора и какво правят в апартамента ти?

— Колеги, мамо. Приятели. Работим заедно по един проект.

— И правите оргии всяка сутрин?

— Не — леко се усмихна Тия. — Само днес.

— Какво ти става? Непознати в дома ти? Ирландци в леглото ти посред бял ден? Знаех си, че нищо добро няма да излезе от пътуването ти до Европа. Знаех си, че ще има ужасни последици. Никой не ме послуша и виж сега!

— Ужасни последици. Мамо, какво му е ужасното на това да имам приятели? И какво толкова чудно има в това, че един мъж иска да си легне с мен посред бял ден?

— Не мога да си поема дъх — оплака се Алма, като се хвана за гърдите и се отпусна на креслото. — И ръката ми изтръпва. Ще получа инфаркт. Обади се на 911.

— Престани. Не можеш да викаш линейка всеки път, когато не се съгласявам за нещо, всеки пък, когато правя самостоятелна стъпка. Всеки път — добави Тия, като коленичи до майка си, — когато правя нещо за себе си.