Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Да. Но сега държа в ръката си не само пари. Сега вече статуетката означава нещо много повече.

— Няма да говоря за Мики — отвърна Клио с разтреперан глас. — И няма отново да се извинявам за това, че постъпих по този начин. Получи от мен онова, което искаше, а даже и малко креватна гимнастика. Нямаш от какво да се оплакваш.

Гидиън се изправи, стиснал в ръка орисницата.

— А ти какво получи, Клио?

— Махнах се от скапаната Прага — скочи тя на крака. — Прибрах се у дома и вероятно ще спечеля достатъчно пари, за да преживявам спокойно дълго време. Защото каквото и да си мислиш за мен, не възнамерявам да разчитам на някой богат любовник. Да, бях стриптийзьорка, но не съм проституирала. А не съм достатъчно тъпа, за да позволя отново на някой тип да ме прецака и да ме остави без пукната пара и в безизходица, както стана със Сидни.

— Кой е Сидни?

— Още едно от върволицата копелета, които очевидно привличам. Но не мога да го обвиня, тъй като аз бях глупавата. Той започна да ме сваля, а аз се хванах на въдицата. Излъга ме, че притежавал половината от един театър в Прага, където поставяли нова пиеса. Търсели добра балерина, която разбира и от хореография, и били готови да инвестират доста пари. А всъщност търсеше само загубена патка и малко безплатен секс. С мен получи и двете.

Клио пъхна ръце в джобовете си.

— Искаше да се върне в Европа, а аз бях неговият билет. Платих всичко, защото исках да опитам нещо ново. Тук не можех да си създам име, затова реших да опитам в Европа. И колкото повече небивалици ми разправяше, толкова повече му се връзвах.

— Беше ли влюбена в него?

— Да, ти наистина си романтик.

Клио отметна косата си назад и тръгна към стената. Гъстата, тъмна коса се вееше зад нея, очите й бяха скрити зад тъмните очила, а устните й бяха изкривени в цинична усмивка.

— Той беше много красив и умееше да лъже. А лъжите винаги звучат по-убедително с акцент. Падах си по него, а това е различно от влюбването. А и бях въодушевена от идеята, че някой ще ми даде възможност да се проявя като хореограф.

Да, точно така. Да се прояви в нещо, в което бе добра.

— И така, поживях си страхотно в Прага няколко дни. После се събудих една сутрин и открих, че ме е обрал. Беше взел парите и кредитните ми карти и ме беше оставил с гигантска хотелска сметка, която не можех да платя, докато не заложих часовника си и няколкото пръстена на ръцете си.

— Не отиде ли в полицията? Или в посолството?

— Господи, Гидиън — завъртя очи Клио. — Какъв цвят е небето в твоя свят? Той беше изчезнал отдавна. Съобщих, че кредитните ми карти са откраднати, събрах си багажа и си потърсих работа. И научих един урок. Когато нещо звучи прекалено хубаво, за да е вярно, то е, защото всъщност чуваш една огромна лъжа. Урок номер две? Виж урок номер едно. Това е.

— Може би трябва да научиш още един урок — каза Гидиън, като завъртя орисницата, така че лицето й заблестя на слънцето. — Ако не вярваш в нещо и в някого, какъв въобще е шибаният смисъл?

Долу в апартамента Тия се сгуши в Мълаки и се зачуди дали да не подремне. Кратка котешка дрямка, тъй като се чувстваше точно като котка в момента. Котка с пълен с каймак стомах.

— Имаш великолепни рамене — промълви той. — Би трябвало винаги да са голи. Не трябва да ги покриваш с дрехи или с коса.

— Анита каза, че мъжете предпочитали жени с дълги коси.

Името развали прекрасното му настроение и го накара да стисне устни.

— Не мисли за нея сега. По-добре да ставаме и да видим дали Клио и Гидиън са се върнали.

— Да се върнат? — въздъхна Тия и се протегна. — Откъде? О, Господи!

Тя седна рязко в леглото, прекалено шокирана, за да се сети да се покрие с чаршафа.

— Единадесет часът е! Сигурно им се е случило нещо. Какви ги вършим!

Тя скочи от леглото, грабна безнадеждно смачканата си блуза и се вторачи в нея ужасена.

— Ако се върнеш тук за минута, ще ти покажа какви ги вършим.

— Това е абсолютно безотговорно — отвърна тя, като притисна блузата към гърдите си и тръгна към гардероба. — Ами ако наистина им се е случило нещо? Трябва да отидем да ги потърсим или…

Тя замълча, когато на вратата се позвъни.

— Това трябва да са те.

Облекчението й беше толкова силно, че тя наметна само халат, вместо да облече блузата си и се втурна въодушевено към вратата.

— Слава богу! Толкова се тревожех… мамо!

— Тия, колко пъти съм ти казвала, че дори когато поглеждаш през шпионката, пак трябва да попиташ кой звъни — скара се майка й и целуна въздуха на сантиметър от бузата й. — Болна си. Знаех си.