Адриан Рогоз - Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…

Здесь есть возможность читать онлайн «Адриан Рогоз - Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3… — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

След още няколко седмици светлинното излъчване на засегнатите намаляло, а след това изчезнало. Изключенията били нищожни, но между тях бил и Иворяну.

— Има ли някакво обяснение за това, че не всички са се излекували? — попитах аз.

— Лекарите предполагат, че към края на процеса излъчването се съсредоточава в изкуствените органи.

— Как?! — възкликнах учуден. — Нима вие…

— Да, имам изкуствено сърце — отговори високомерно младежът пред мене. — Преди четири години преживях самолетна катастрофа.

Иворяну остана в ИМБ, а аз се залових с изследването на двадесетте Прови: неговият случай започна да ме вълнува. Директорът на института също прояви интерес към моята работа.

— С помощта на твоите електронни вируси — каза ми той веднъж, когато ме срещна по коридора — ще можем да открием евентуалните изменения в организма под влиянието на тези необикновени лъчи.

Съгласих се, че явлението е безкрайно странно, и обещах, че ще положа всички усилия, за да го изясня.

— Впрочем ти си пример на залисан човек — спомни си изведнъж Гряву. — Как е възможно да не си чул за случилото се на Луната?

Погледнах директора с цялото превъзходство, с което разполагах от естествената си височина.

— Чух, но се престорих, че нищо не знам, за да науча повече подробности…

Гряву ме погледна с недоверие и понеже около нас нямаше стол, той измърмори нещо и се отдалечи.

Въпреки че се беше завърнал в страната, академик Погор не се явяваше в института. Беше уморен от пътуването и трябваше да редактира редица доклади и статии във връзка с международния конгрес, на който беше присъствал. Все пак на няколко пъти ме потърси по телефона, за да ме насърчи и да научи новини за работата на секцията.

Малко преди идването на Иворяну бях постигнал известни успехи в изследването на гените и техните съставни части. Даже се бях заловил да съставя карта на генетичните радиосигнали. Но после я зарязах, защото „пуснах“ двадесетте Прови в тялото на селенолога.

Няма да се спирам върху първия етап на тези изследвания, тъй като постигнатите резултати интересуват повече специалистите. Само ще спомена, че физиците установиха, че луминесценцията в сърцето на Иворяну беше предизвикана от неизвестна радиация в космическото пространство, неизследвано дотогава от земните жители.

Повече неща искам да разкажа за Лучиан Иворяну.

Той беше красив младеж, както би се изразил академик Погор. Имаше кафяви очи, черни къдрави коси, трапчинка на брадата, силни челюсти, тяло на атлет и плюс това — светещо сърце. Какво повече да говорим, истинска звезда от цветен спортен филм. Не беше необходимо да слага на трикото си друга емблема освен собственото си сърце.

В началото ми се стори забавен. Но след няколко заседания разбрах, че освен лунните залежи и звездните кораби нищо друго не го привличаше. Не, греша. Най-вече го увличаше блестящото му сърце — като някаква неотменна мисъл. Но приятна. Нямаше момиче в института, което селенологът да не беше… ухажвал.

Тайнствено нещо е човешкото съзнание! В своята професия селенологът беше сила. Следователно човек с тежест. Но в останалите неща лек като аеростат. Но може би нещата не бяха чак толкова тайнствени. Вероятно съществува взаимно проникване между всички страни на нашата душа и не бива да пренебрегваме нито една от тях.

Скоро след това Иворяну ми се стори скучен и отегчителен. Опитах се да го оправдая, като си казвах, че и аз може би му се струвам неприятен, но въпреки това той търпеливо понася да тършуваме из тялото му с помощта на батальона на Провите.

Но много скоро разбрах, че греша. Иворяну ни позволяваше да го изследваме не от любов към науката, а от същата жажда за лесна слава. За него посещението му в института беше нещо като фотогенично излагане на показ. Правеше му удоволствие.

От около три месеца, откакто се установи, че придобитата от селенолозите луминесценция не представлява фактическа опасност, тези, които все още носеха следи от това излъчване, се превърнаха в обекти на телевизионните репортьори и на филмовите оператори. Вестниците от цял свят си оспорваха правото първи да отпечатат непубликувани още снимки. И естествено, начело стоеше Иворяну.

Почти изпитах завист. Затова когато забелязах, че по пътя на индукцията и аз съм успял да се сдобия със собствено лъчеизпускане, реших да посетя Ориана. Бях научил, че моята приятелка освен пневмония беше преживяла и психическа депресия. През цялото това време аз й изпращах различни подаръци: парникови цветя (беше настъпила зимата), южни плодове, книги и писъмца, в които се опитвах да бъда колкото може по-забавен. Случаят да й покажа луминесценцията си ми се струваше щастлив и бях убеден, че ще отклоня Ориана от мислите й.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…»

Обсуждение, отзывы о книге «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x