Адриан Рогоз - Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…

След като доброкачественото лъчеизпускане привлече вниманието ни, следващата стъпка в разкриването на загадката се състоеше в установяването на факта, че чрез квантите светлина се предават определени сигнали.

Междувременно Ориана, която беше оздравяла, поднови работата си. Нашите хипотези я въодушевиха, а малката войска от Прови (които сега се бяха увеличили, бяха станали 50) я караше да ме гледа с такова уважение, което буквално ме притесняваше. Къде останаха дните, през които мечтаех да бъда цел на нейното възхищение? Сега исках повече или може би по-малко.

Естествено по въпроса за Иворяну отбягвах да правя каквито и да е намеци. По-късно самата Ориана ми каза, че когато научила за кавгата ми с високомерния селенолог, се засмяла при мисълта, че сме се сбили като два петела за една кокошчица. Но по онова време нищо не знаех. Чувствах се щастлив, че я виждам здрава, че работим заедно и че понякога отправя към мене поглед, чието значение дълбоко ме вълнуваше.

С помощта на електромагнитните регистратори Ориана беше започнала да проучва от математическа гледна точка споменатите по-горе сигнали. Един ден й се сторило, че на отделни места установява очебийни повторения, което подсказваше възможността за изпратено послание. Това беше прелюдията към решаването на проблема.

Странен е фактът, че именно аз, който още в първия миг помислих за извънземни същества, приех с известно съмнение мисълта, че това не са обикновени оптически сигнали, а каскада от частици, всяка от които съдържа цяло послание. Не беше невъзможно, но изискваше такова техническо съвършенство, че като специалист приех, че е почти немислимо.

Погор беше този, който ме убеди.

— Не се поддавай на предразсъдъци! — рече ми той. — Погрешно е да преценяваш бъдещето само през призмата на настоящите успехи. В съревнованието си с природата човекът трябва да стигне поне до нейните постижения. А те все още са смайващи дори в сравнение с това светлинно послание (ако се окаже, че е наистина такова). Един-единствен пример може да те убеди. Знаеш, че генетичната основа на всяка полова клетка се създава от нуклеиновата киселина. В един човешки сперматозоид се съдържат 10х10 на –12-та степен грама. Сега пресметни колко тежи нуклеиновата киселина, съдържаща се в няколкото милиарда зиготи 11 11 Оплодено яйце, което се получава от сливането на мъжка и женска полова клетка. Б.а. на земното население.

— Около 40–50 милиграма — бързо направих изчислението. — Странно!

— Следователно виждаш ли, че матриците на цялото наше човечество биха могли да се поберат в пространство, по-малко от това, което заема една капка вода.

Обикновено естествените сигнали се изпращат хаотично. За разлика от тях посланието, тоест информацията, изпратена от мислещо същество, предполага съществуването на определени правила. Затова следващата стъпка в нашите изследвания беше да установим правилата в редуването на квантите светлина.

Тук ни помогна една интересна астробиологична хипотеза на професор Гряву. По негово мнение всяко мислещо същество във Вселената трябва да е надарено с чувство за пространство. На нас, земните жители, всички сетива могат да ни доставят някои сведения за естеството на пространството, но тази дейност е най-присъща на зрението. Все пак не биха ли могли да съществуват животни, които да се ориентират в пространството, да речем, чрез ултразвук, като прилепите? Да, обаче по-трудно е да се предположи, че такива създания ще са способни да изпращат космически послания, които изискват използването на електромагнитни вълни. Накратко казано, най-вероятно това беше едно висше извънземно създание с чувство за пространство, изградено върху електромагнитната гама.

Следователно задачата се състоеше в това — да установим честотата, отговаряща на светлинните лъчи, възприемани от нашите очи, така щяхме да видим посланието. Принципът за решаването на този проблем беше отдавна познат. Съвременната техника стигна до парадокса да фотографира… без светлина. Благодарение на този метод може да се работи с невидими лъчи (инфрачервени, ултравиолетови, рентгенови, радиоактивни излъчвания).

Ако предположението на Гряву беше правилно, посланието на непознатите извънземни същества можеше да стане видимо. Обаче за да получим образ, идентичен с изпратения, трябваше да знаем не само съотношението между сигналите, но и ритъма, по който се настройва телевизионният екран. От много редки импулси преминахме към много чести. Като променяхме честотата на импулсите за синхронизиране в една широка гама, наистина успяхме да хванем посланието.