Адриан Рогоз - Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…

Нашите посланици са ни изпратили само няколко «конкретни» картини (геометрични фигури, схема на химическите елементи до елемента с пореден номер 217, една снимка, която, както изглежда, показва ядрото на някакъв зародиш, една великолепна панорама на небесния свод, заснет от планетата на касиопейците), но не са ни изпратили свои снимки. Навярно са сметнали, че не физическата прилика е най-подходящата форма за връзка между напреднали в развитието си същества.

Те снимки не ни изпратиха, но ни изпратиха свръхсгъстен и абстрактен синтез на своята цивилизация. Но даже само от тези сбити страници красноречиво се откроява техният духовен портрет, изразител на високоразвит ум, на благородство и стремеж да опознаят Вселената и да бъдат опознати.“

Може би желаете да научите още подробности относно нашето откритие. Казвам „желаете“, макар да звучи наивно, защото предполагам, че съществуват и хора, които са по-малко любопитни или са по-сдържани. Подобни случаи се срещат по-рядко, но все пак трябва да се съобразяваме и с тях. В същност почти всички, с които имах възможност да разговарям за касиопейците, естествено проявиха интерес към тях. Въпреки че този интерес беше безкрайно различен, а понякога дори странен. Така например един стоматолог ме попита дали моите извънземни същества имат зъби, а един ортопед искаше да знае колко крака имат неговите предполагаеми клиенти. Накратко казано, тези хора изразиха частен антропоморфизъм 12 12 Схващане, според което извънземните същества трябва да приличат на човека. Б.а. , свързан с различните им професии. По-разбираемо ми се стори поведението на моята баба, която ме разпитваше тревожно за оръжията на касиопейците. За съвременните деца бойните оръжия са музейни експонати, но за старицата, която беше преживяла ужасите на Втората световна война, оръдията и бомбите все още пазеха ужасното си значение. Синът ми, Тудор, който кръсти касиопейците „като-оропейци“ 13 13 Вероятно „оропейци“ идеше от „европейци“, което показва в действие вродения ни стремеж към антропоморфизма. Б.а. , настоятелно искаше да узнае дали имат носове.

На Тудор отговорих сравнително лесно. Не бях сигурен — както му казах, — че „звездният човек“ има нос, но предполагах, че има ноздри, тъй като е аеробно същество, тоест което диша и има нужда от въздух. Въпреки находчивия ми отговор (приканвам всички бащи, които не са астробиолози, да открият нещо по-подходящо) синът ми не беше доволен. Мисля, че той предпочиташе „звездният човек“ да няма нито нос, нито ноздри, а в най-лошия случай да има един или няколко носа без ноздри. Но ноздри без нос биха били неестествени, грозни и излишни.

Спрях се на този пример, за да разберете защо на края станах безразличен към физиономията, анатомията, физиологията и другите особености на касиопейците. Впрочем становището ми, изглежда, съвпадаше с мнението на тези, които ни бяха изпратили необикновеното послание.

Затова се учудих, когато чух Ориана да ми казва един ден:

— Жалко, че авторите на посланието не са ни изпратили и снимка, за да видим външния им вид. Бих се задоволила дори само с портрет на главата.

— Как можеш да проявяваш подобно любопитство? — попитах почти възмутен. — Математичка като тебе, жадна за формули и абстрактни пространства, не бива да се поддава на прозаични неща.

На свой ред и Ориана се възмути:

— Стори ти се, че съм прозаична, защото искам да знам как изглеждат касиопейците, но дори за миг не си помисли, че е прозаично и това, дето се омъжих за тебе…

Зяпнах от учудване.

— И че от любов към тебе станах майка — продължи тя и ме погледна с онзи поглед, на който не мога да устоявам.

Целунах я, както през медения месец, и й отговорих с шеговит глас:

— Може би нашите непознати приятели са се страхували да не ни разочароват. Какво щеше да бъде мнението ти за тях, ако видиш, че са грозни?

— Мили мой — усмихнато ми отговори Ориана, — и ти не си красавец, но все пак те взех за съпруг.

Има редица загадки в историята на Земята, които създават затруднения — подразбира се и работа — на всяко поколение учени. Животът на Омир, развалините в Балбек, съдържанието на Александрийската библиотека, редът и тълкуването на Шекспировите сонети, усмивката на Джокондата — ето няколко от най-известните загадки.

Отсега нататък до известна степен по същия начин ще се развива и разгадаването на външния вид на касиопейците. Но все пак аз вярвам, че изгледите да открием интересни неща и в тази област са по-големи, защото дешифрирането на посланието, когато и да е, може да ни донесе изненади.