Адриан Рогоз - Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…

Това самоопределение обаче не би било обективно, ако не отбележа и факта, че в работата си съм дребнав, упорит и никога не се задоволявам с направеното. С други думи, аз съм от възможно най-страшните началници и единственото нещо, което ме извинява пред другите, е, че съм… симпатично момче. Но за себе си нямам дори и това извинение.

Но нека оставим събитията да се развиват по естествения си път.

По време на усилията ми да създам двата варианта на Джеми бях толкова погълнат от работата и от споменатите душевни вълнения, че сякаш се бях откъснал от останалия свят. Не четях вестници, не слушах предаванията на радиото и телевизията, бях се съсредоточил упорито върху създаването на микрорадиокапсулата.

От случайни разговори с моите колеги бях чул някои подробности за странна случка на Луната, но всичко влизаше през едното ми ухо и излизаше през другото, защото тогава и през ум не ми минаваше, че ще има някаква връзка с моите изследвания. На кратко казано, ставаше дума за следното: група изследователи от една международна звездна база, между които бил и румънският геолог Лучиан Иворяну, станали жертва на необикновено облъчване. Съжалявах за тях, но тъй като в света всекидневно стават стотици странни произшествия, не отдадох голямо значение на съобщението.

Отношението ми се промени след разговора с професор Гряву. Той се състоя, след като бях създал третия вариант на Джеми: фамилията на двадесетте Прови, наречени така, защото имаха приблизително размерите на вирусите и протеините, тоест около 10 милимикрона.

Влязох в кабинета на Гряву разсеян, обладан от желанието да се измъкна по-скоро, за да следя отново приключенията на батальона на Провите.

Директорът стоеше прав, а в едно от креслата седеше елегантен и снажен младеж.

— Михня Бърла… Лучиан Иворяну — представи ни Гряву.

Името на Иворяну трябваше да привлече вниманието ми, но в онзи миг беше изчезнало от мисълта ми случилото се на Луната и понеже младежът беше красив като киноартист, предположих, че е една от новите звезди на студиото в Буфтя.

— Мисля, че знаеш кой е той? — попита ме Гряву.

— Предполагам — отговорих двусмислено.

— Ето другарят Иворяну ни предлага възможността да проверим върху него способностите на Прови.

Погледнах глупаво двамата мъже, които стояха пред мене.

— Той от Министерството на здравеопазването ли е? — попитах с намерението да доловя нещо. — Или е изпратен от академията?

Младежът се засмя, а Гряву се ядоса:

— Защо стоиш прав? Седни!

Бях забравил, че не обича да гледа високите хора прави, а седнали.

— Навярно другарят Бърла още не е чел… — каза посетителят. — Да му покажа.

Той бързо съблече сакото си и остана по жилетка, която, изглежда, беше направена от лек метал. После свали и жилетката, а аз, който понечих да седна, от учудване останах прав. През ризата на Иворяну се виждаше как прозира сърцето.

След това ми разказа подробности от звездните си патила.

Той изследвал заедно с други двама свои колеги структурата на някакви скални маси върху едно плато на Луната. Правили го десетки пъти и преди това и никога не им се случило нищо, дори не пострадали от метеоритите. Но тоя път само час след започването на работата ги обляла странна светлина. Почнали да бягат от нейните оранжеви лъчи, но станцията, от която тръгнали, била далече, а светлинният поток се простирал на няколко километра. Това установили допълнително по фосфоресцентната светлина, която се забелязвала няколко дни по местата, засегнати от тези лъчи.

„Лъчевата болест“, ако можеха да бъдат включени в това понятие симптомите на изследователите, започнала със светенето на главата. Лицата на тримата се превърнали в блестящи предмети. Останалата част от телата им била нормална, което доказваше, че облъчването се дължи на прозрачните каски. След няколко дни светенето обхванало цялата глава, врата и стигнало до раменете. Постепенно целите им тела започнали да изпускат странни лъчи.

Естествено, те веднага били изолирани, пратили ги на Земята и ги настанили в болница за радиоактивни заболявания. Били им предписани най-ефикасните лекарства против облъчването, но резултатите не били тези, които очаквали. В продължение на два месеца тримата мъже продължили да излъчват странната светлина. Тези, които се грижили за тях и ги наблюдавали, започнали да ги посещават в предпазни дрехи и специални маски, защото се установило, че хората, които имали контакт с изследователите, също започнали да светят. Но понеже новите жертви били космонавтите, лекарите и медицинските сестри, те ги изолирали, без да разпространят тайната за случилото се на Луната. Само някои международни форуми знаеха случая и общото мнение беше да не се разпространява новината, докато не се изяснят нещата.