Адриан Рогоз: Бяг в пространството и времето

— Какво искаш да научиш? — засмя се Аст.

— Твърде малко неща ми каза за себе си.

— Ти си едно… дете.

— Не е любезно да говориш така. Защото това дете ще поправи хронотрона ти.

— Вярваш ли?

— И какво ще стане, ако го поправя?

— Вече ти казах: ще бъде твой.

— Но знаеш, че апаратът е едноместен. Какво ще правиш сам… тук?

— Ще се оправя някак си. Ще си взема няколко „играчки“ от кабината, а по-нататък ще видя.

— Но ние сме в пустинята. Няма да мъкнеш на гръб резервоара с водата.

— На борда на летателния апарат няма… резервоар за вода, а само един бидон с няколко литра вместимост.

— А вече пием няколко седмици.

— Казах ти, че си дете. Всяка нощ, докато ти спеше, аз правех вода за следващия ден.

— Правиш? От какво?

— От въздух. В използвания от мене съд има видоизменящо вещество… Не се плаши, получената вода не е радиоактивна, защото времето за разпадане стига до нулата едновременно с края на реакцията.

— А какво ще ядеш?

— Същият съд улавя микроорганизми от въздуха, ускорява растежа им, после отнема от тях протеините, ензимите и минералните соли. След това ги прави безвредни за консуматора и ги превръща в малки кюфтета, които ти се усладиха…

— Но ако се развали този апарат?

— Там има още един, резервен…

— Него ще ми го оставиш на мене.

— Ще ти го оставя, но ти говориш така, сякаш вече си поправил хронотрона.

— Смятам, че съм го поправил.

— Браво! Тогава си свободен да литнеш към бъдещето… или към миналото като мене. Но внимавай, ако не си го направил добре, може да експлодира.

— Ще внимавам.

— Приготви се за път.

— Готов съм.

— Тогава да си взема от хронотона няколко „играчки“ и… запаметяващото устройство.

— То ще потрябва и на мен.

— От двадесет и трети век насам можеш да намериш запаметяващи устройства във всеки склад.

— Така, безплатно?

— Разбира се. Никой не взема нещо, което не му е необходимо.

Разговаряха до зори. През това време Аст му разказа много случки от историята на Земята. На края Вал реши да се върне в двадесет и седми век, основен период в развитието на физиката в метагалактиката.

— Ще се видим ли пак? — попита Вал на раздяла.

— Не ми се вярва, но не е изключено.

— А ти? Как ще се върнеш!

— Ще набера едно число и ще се появи патрулът на времето.

— Като в приказките…

— Не. Чрез телехронопозив. — Аст извади малък клуб. — В кабинета има други, ще ти ги оставя.

— Защо досега не повика патрула?

— Да не съм глупав. За това, което ми се случи, щяха да ми отнемат един талон…

— А сега?

— Ще се справя. Не се безпокой за мене…

— Довиждане! — каза Вал развълнуван.

— Може и да се видим — отговори Аст. — Но внимавай да не стане „сбогом“ още в началото.

— Ние, хората от двадесети век, обикновено се ръкуваме при раздяла.

— Ами да се ръкуваме — съгласи се Аст. — А при нас този, който остава, прави така. — Той сграбчи ръката и главата на Вал, приложи една страшна хватка от джудо и го преметна на триста и шестдесет градуса. — Ето така. Сега върви! Ако наистина си поправил „таратайката“, след няколко сфрилини — мярка за пространство и време — ще стигнеш в двадесет и седми век.

— Ами ако експлодира апаратът, няма ли да те рани?

— Ще се отдалеча на няколко километра оттук. Ако всичко мине добре, ще се вдигаш няколко секунди във въздуха, след това ще станеш невидим, тоест ще се влееш в хроноплазмата. А ако експлодира, ще видя черна вихрушка, полетяла към небето.

Човекът с очите-опашчици гледаше към хоризонта. Изведнъж едно светещо кълбо се понесе нагоре и бързо изчезна в небесната синева.

— Всичко е наред! — продума човечето и се преметна презглава. — Време е да се хвана за работа. Ще изуча античната история на живо.

1966 г.

© 1966 Адриан Рогоз

© 1982 Веселина Георгиева, превод от румънски

Adrian Rogoz

Fugă în spaţiu-timp, 1966

Сканиране, разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008

Редакция и форматиране: Борис Борисов, 2008

Издание:

Адриан Рогоз. Цената на бездната

Сборник научнофантастични разкази и новели

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна

Румънска, първо издание

Преводач от румънски: Веселина Георгиева, 1982

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, 1979

Рисунка на корицата: Текла Алексиева, 1982

Рецензент Спаска Кануркова

Редактор Ася Къдрева

Художествен редактор Иван Кенаров

Технически редактор Пламен Антонов