Адриан Рогоз: Бяг в пространството и времето

— Имаш ли смелост да влезеш в хронотрона?

— Готов съм да вляза в каквото и да е само да поспя. — Качиха се в твърде тясната кабина на апарата. — Къде мога да полегна?

— Ето тук. — Човечето му показа някаква маса с един крак, над която имаше прозрачен свод. — Това е леглото. Ще бъдеш в безтегловност. Сънят ти ще бъде много приятен.

— А, щях да забравя. Загаси външните светлини. Преследват ме едни злодеи.

— Бъди спокоен. Ще направя апарата невидим. Лягай! Лека нощ.

Вал се събуди отпочинал и гладен. Непознатият собственик на апарата му поднесе три малки странни кюфтета, които бяха вкусни и заситиха глада му, после му предложи някакво питие, което вероятно беше безалкохолно, но имаше аромат на вино и ободряваше като кафе.

— Добре си живеете вие, хората от петдесет и четвърти век! — усмихна се замечтано Вал.

— Донякъде! — отговори човечето. — Сега вярваш ли ми?

— Вярвах ти и преди това, но още не мога да свикна с положението. Я ми кажи, дали всички хора от петдесет и четвърти век имат твоя ръст?

— Повечето да, но има и високи като тебе. В същност това е в реда на нещата. Влечугите пораснаха по обем, човекът се разви умствено.

Изведнъж Вал забеляза, че човечето не си отваря устата, когато говори.

— Къде е поставен предавателят, чрез който разговаряш с мене?

— Тук! — Чужденецът посочи две плочки на гърдите си, прикрепени на блузата му. — Просто, нали?

— Хората от твоя век имат ли имена? — с известна злъч попита Вал.

— Разбира се. Собствено име и една космическа цифра. Аз се казвам Аст 10 на 73-та + 3. Никога не успях да се примиря с тази математическа щуротия, макар и да признавам, че е полезна.

— А твоят хронотрон как работи?

— Не ми задавай такива отегчителни въпроси. Техниката винаги ми е била непоносима. Аз имам влечени към историята.

— Дори и принципът, по който работи машината, не ти е известен, така ли?

— О, това го знае всяко дете: еквивалент между пространство и време. Но само с това не би могъл да поправиш тази таратайка.

— Историко, спомни си кога е бил открит този принцип!

— Не викай, ще ти кажа веднага. Само да попитам паметта си. — Аст взе от рафта някаква касетка, състави едно число и отговори: — През двадесет и първи век.

— Много добре! — въздъхна Вал.

— Така че твоята идея умря заедно с тебе, но възкръсна — усмихна се загадъчно Аст.

— Откъде знаеш? Да не би да четеш мислите ми?

— Не в момента, но докато спеше, изследвах ума ти и научих най-същественото за тебе.

— О! — удиви се Вал.

— Ще ти предложа нещо. Едно интересно изпитание. Опитай се да поправиш таратайката ми.

— Аз?!

— Ако успееш, хронотронът ще бъде твой.

— А ако не успея?

Аст помълча, после се засмя:

— Тогава няма да бъде твой.

— Какво безумие! — викна Вал. — Как си тръгнал на път, като не умееш да направляваш апарата?

— Мога да го направлявам, но не умея да го поправя. Не обичам техниката. Но ти си сръчен и вещ младеж…

— Аз съм физик — отвърна Вал, леко обиден.

— Не се сърди — рече Аст. — Ти си един от неизвестните откриватели на принципа, следователно го знаеш. Ще ти дам запаметяващото устройство, за да проучиш схемите и всичките щуротии на хронотрона. Така че залавяй се за работа…

— Добре — спокойно каза Вал. — Приемам. Нямам друг изход. — Той беше убеден, че няма да може да поправи „таратайката“, но докато Аст беше с него, все още можеше да се надява…

Минаха няколко седмици. Вал се научи да използва кристалното запаметяващо устройство, което се превърна в истински учебник по хрононавтика. Самото устройство беше една удивителна машина. Цялата информация за над петдесет века беше затворена в една касетка! Много скоро Вал проумя, че, изправен пред планината от нови познания, той е като дете. Дори в началото не се осмеляваше да пипне уредите в летателния апарат. Но след това с помощта на учебника постепенно разбра конструкцията, значението и начина как да борави с тях.

И един ден на Вал му се стори, че е открил повредата. В същност дреболия — едно реле беше престанало да действува. Съществуваше възможност да премахне повредата и да провери направеното, без да пусне двигателя на летателния апарат. Но решителната проверка можеше да се направи само в момента, в който хронотронът полети във времето.

Вал и Аст разговаряха навън, седнали върху някаква странна мушама, която излъчваше прохлада. Единствено звездите светеха.

— Ще ми позволиш ли някой ден да изследвам ума ти? — попита Вал.