Силия Рийс - Малката вещица

Земята е твърда като камък. Въпреки датите на календара зимата отказва да отхлаби хватката си. Госпожа Джонсън е мъртва от две седмици, но гробът й още не е изкопан.

Тя и детето й лежат увити в общ саван в една пристройка, студът ще ги предпази от разложение, докато земята се размекне достатъчно, за да влезе в нея лопата.

Днес погребахме госпожа Джонсън. Елиас Корнуел води службата. Отец Джонсън седи с наведена глава и децата му са около него. Очите на по-големите са пълни със сълзи, а малките хлипат.

— „Роден от жена, човек е…“ 31 31 Книга на Йов 14:1 — (Бел.прев.)

Думите отекваха над покритите със сняг хълмове, докато полагаха госпожа Джонсън в гроба. Беше много студено. Отецът бършеше носа и очите си, но кой може да каже от вятъра ли се бяха насълзили или от мъка?

За отправна точка в неделната си проповед отец Джонсън избра Първото послание на апостол Павел до Коринтяните:

— „Защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват“ 32 32 Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяните 7:9 — (Бел.прев.)

Малцина са онези, които не схващат правилно думите му. Още преди да е покарала трева на гроба на покойната му съпруга, отец Джонсън вече се оглежда за нова. Не крие, че му трябва някоя, която да се грижи за котилото му и да му топли леглото. Кандидатки не липсват. Майки и дъщери остъргват последните запаси от сандъците с брашно, за да му пекат хляб, сладкиши и пайове. Всяка вечер е канен на вечеря в различен дом.

Разбира се, и Дебора Вейн му е хвърлила око. Вече не се върти и прозява по време на неделните проповеди. Не се налага вече да я будят. Сега седи с изправен гръб, очакващи очи и се прехласва по всяка дума, която идва от амвона, свежда поглед само за да си води бележки в една книга в скута й. Всичко това само когато не проповядва Елиас Корнуел. Тогава отново започва да се киска със сестра си и да го обсъжда, прикривайки устата си с длан.

От другата страна на пътеката седи с почервенял врат и уши Нед Кардуел и внимателно изучава ботушите си. Той е обикновен наемен работник, но храни свои надежди и не крие възхищението си към Дебора. На същата редица е и Джосая Кромптън, който също е хлътнал до ушите. Тобайъс ми каза, че и той се надява. Дебора пренебрегва и двамата. Вижда само отец Джонсън.

Отец Джонсън обаче не я вижда. Ако обстоятелствата се бяха стекли по-друг начин, бих била доволна. Харесвам Дебора, колкото и тя мен, но не изпитвам удоволствие от унижението й. Ще ми се отецът да се ожени за нея, колкото е възможно по-скоро. Така би било много по-добре, значително по-добре, отколкото сега.

Проповедникът си е харесал Ребека. Вече е ходил при баща й да иска ръката й, въпреки че знае че е обещана на Тобайъс.

Намерих Ребека да плаче, което не ме изненадва. Ако бях на нейно място, щях горчиво да ридая.

— Какво мисли майка ти?

— Тя е на моя страна.

— Баща ти отговори ли му?

— Още не.

— Тогава отиди при него. Помоли му се. Той няма да тръгне срещу щастието ти.

Дръпнах я за ръката, опитвайки се да я изправя на крака, но тя се стовари обратно, захлупи главата си с ръце и избухна в сълзи.

— Хайде, Ребека. Нещата не изглеждат чак толкова зле…

— Напротив, още по-зле са.

— По-зле?

Не разбирах нищо. Какво може да е по-лошо от това да се омъжиш за отец Джонсън?

Погледна ме нетърпеливо, обикновено бледото й лице бе почервеняло и подпухнало от плач.

— Нима не разбираш? Трябва ли да ти го напиша? Чакам дете!

Стоварих се до нея.

— Дете?

— Да — изсъска ми тя. — Говори по-тихо и не повтаряй всичко след мен.

— Ама как?

— Как мислиш?

— Тобайъс?

— Разбира се, че от него — мачкаше мократа си кърпичка. — Смятахме да се оженим през пролетта. А сега това…

Устните й потрепериха отново.

— А Марта? Тя със сигурност знае начин…

Тя ме сграбчи и впи пръсти в рамото ми.

— Нищо няма да й казваш! Това е смъртен грях, а детето е от Тобайъс!

— Той знае ли?

— Още не.

— Трябва да му кажеш. Сега. Той ще отиде при баща ти й ще му поиска разрешение веднага да се ожени за теб.

— А ако баща ми не се съгласи?

— Тогава ти ще трябва да му обясниш причината.

Лешниковите й очи се разшириха:

— Не мога!

— Трябва! Нещата са взели такъв обрат, че нямаш избор! Той ще се съгласи, иначе няма да може да измие срама от челото си. Няма да иска хората да узнаят, че вече не си целомъдрена…