Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Първата жертва на войната е истината.

Действието във „Вавилонската вещица“ се развива през месец август, покровителстван от Шамаш — асирийския бог на слънцето.

През 1922 г. една научна мечта, стара няколко века, най-сетне се сбъдва. В газовата фабрика „Сарслес“ и в присъствието на двама свидетели легендарният френски алхимик Йожен Канселие успява да превърне сто грама олово в злато. Той никога не разкрива тайната на успеха си и формулата му остава загадка.

Сгушена в един завой на река Тигър, Ниневия някога била перлата в короната на великата асирийска империя. Грамадни стени, дебели два метра в най-тясното им място и дълги тринадесет километра, опасвали този великолепен град. От полите на Тавърските планини се виел акведукт, който осигурявал вода за бляскавите храмове, библиотеки, дворци и градини на Ниневия.

Великолепието на града обаче не продължило дълго. През 612 г. пр.н.е. индийският цар Киаксар обсадил Ниневия, подпомаган от вавилонците на юг и племената от земите около Черно море. Много скоро градът паднал под напора на врага. Той бил опожарен, разграбен и изоставен. Ниневия никога не успяла да се въздигне отново.

Вековете навяли праха от околните поля върху погиналата столица и на мястото й се образувал хълм или могила, която можела да се забележи от километри. Ниневия изчезнала. Времето я изтрило от паметта на хората и тя се превърнала в изгубен град.

В средата на 19-ти век френският дипломат Пол Емил Бота, британският изследовател сър Остин Хенри Ленард и иракският археолог Хормузд Расам разкопали мястото, което станало известно като могилата Куюнджик. На бял свят излезли забележителни съкровища — монументални скулптури на крилати бикове с човешки глави, вещо изваяни фризове и цяла библиотека от глинени плочки.

Сред тези чудеса почти никой не забелязал една проста базалтова гравюра. Та нима някой по това време е можел да предположи, че това ще се окаже най-невероятната от всички находки?

Когато започнах да пиша „Вавилонската вещица“, сякаш потеглих на самотно пътешествие в собственото си въображение. По пътя обаче открих колко много съм грешала. Една книга е резултат от съвместната работа на много хора и когато набрах инерция, към пътешествието ми се присъединиха много чудесни другари.

Изключително съм благодарна на литературния си агент Дениз Буковски, чиито невероятни способности и международно влияние направиха тази книга възможна.

От сърце благодаря и на издателя си от „Пенгуин“ Никол Уинстанли, както и на редактора Адриен Кер, за първата вълнуваща продажба. Адриен, ти беше един от най-важните хора в създаването на тази книга — много ти благодаря за мненията и чудесните идеи.

За да стигне една книга от първоначалния ръкопис до рафтовете на книжарницата, е необходим талантлив екип и аз имах огромния късмет да работя с едни от най-добрите в бизнеса — Карън Алистън, Мери Ан Блеър, Барбара Бауър, Даниел Кълън, Марсия Галего, Ивон Хънтър, Линдзи Лоуи, Мери Опър, Лиза Джагър, Дон Робинсън и Катрин Уест.

Никога няма да забравя какво вълнение изпитах, когато научих, че „Вавилонската вещица“ е била номинирана за наградата за дебют на Британската асоциация на криминалните писатели. Това събитие ми даде самочувствието да продължа, както и професионалната подкрепа, от която се нуждае всеки начинаещ писател. По същия начин колегите ми от Канадската асоциация на криминалните писатели се проявиха като отлични учители в изкуството и бизнеса на писането, а бяха и чудесни приятели. Спечелването на наградата за най-добър непубликуван роман „Артър Елис“ беше поредната паметна стъпка в това пътешествие.

Сестра ми Елън и дъщеря ми Кенлин бяха моята опора както в добрите, така и в трудните моменти. Искам да благодаря също на Стивън Мадър и Дино Пулера от „Артери Студиос“ в Торонто, които свършиха отлична работа в създаването на илюстрациите; на Робърт Рафтън за снимките му и на Хелън Хелър за мъдрите съвети.

Този роман е плод на моето въображение, но е основан на исторически факти и затова съм задължена на д-р Пол-Ален Болио от департамента за близкоизточни цивилизации на Университета в Торонто за помощта, която ми оказа с информацията за асирийската култура и терминология.