Дороти Макинтош: Вавилонската вещица

Разбира се, за мен беше невъзможно да направя теренни проучвания в Ирак, затова съм много благодарна на журналистите, блогърите и фотографите, чиято работа ми беше от огромна полза.

Изказвам специална благодарност на приятелите и колегите си, които щедро ме подкрепяха и не ми спестяваха нужната критика: Макс Алън, Пат Армстронг, Ян Армстронг, Джоан Бърнстийн-Коен, Лиз Брейди, Джейн Бърфийлд, Дона Карик, Вики Дилейни, Рон Диксън, Перил Фрийдман, Джоузеф Глазнър, Мадлин Харис-Колуей, Пеги Хюстън, Алън Ленън, Лий Лофланд, Джуди и Фред Мартин, Нанси Макуин, Шарлот Морган, Юдора и Джон Пендъргаст, Ян Реймънд, Линда Смит, Кристин фон Еш, Базил, Роб и Каролин Уол и Ричард Райт.

„Вещицата“ и аз ви благодарим!

Часове преди последното нападение малцина вярваха, че градът ще падне. Как бе възможно някой да проникне през гордите порти на Ищар 2 2 Осмата, най-вътрешна порта към укрепения град Вавилон, посветена на богинята на любовта и плодородието Ищар. — Бел.прев. , през здравите мостове, прострени над Тигър? Нима навсякъде не се виждаха войници, защитници на народа? Нима палатът, отразен от спокойните води на реката, не беше добре укрепен? Нима владетелят не бе обещал, че всичко ще е наред?

И все пак на деветия ден от месец нисан 3 3 Първият пролетен месец във вавилонския и в свещения еврейски календар, чието име на акадски означава „първи плодове“. Обикновено се пада в края на март и началото на април според Грегорианския календар. — Бел.прев. — добре подбрано от нашествениците време, което им спестяваше страшните летни жеги — градът падна, срути се с лекотата, с която пиленце троши крехката черупка на яйцето. Войниците побягнаха, отхвърляйки пътьом бойните си одежди, и се скриха сред хората. Жените събраха децата си и се спотаиха в тъмните стаи. Огньовете превръщаха къщите в пепелища. Пламъците пируваха с богата гощавка — папирусите и пергаментовите свитъци в голямата библиотека. Навсякъде по улиците лежаха неприбрани тела, носеха се по течението на реката като удавен и подпухнал добитък. Клетките на чудноватите зверове и птици, събрани за радост на хората, бяха разбити, а животните — откраднати и заклани за храна. Статуите на владетеля бяха осквернени. Самият той не се виждаше никъде.

Грабежът — близнакът на войната — шестваше по улиците на града. Не бяха пощадени нито мизерните вещи на обикновения гражданин, нито великолепната съкровищница. Плячкосващите се трупаха като ято гарвани, кръжащи над парче месо, крадяха скъпоценни статуетки от слонова кост, огърлици от халцедон и лапис лазули, храмови статуи и алабастрови вази. Един мъж строши главата на глинен лъв от храма на Хармел. Друг къртеше инкрустациите от Лирата на Ур 4 4 Лирата на Ур се смята за най-стария оцелял струнен инструмент на света. Най-хубавата открита лира на Ур — Златната лира на бика — е дарена на Националния музей на Ирак в Багдад, но е засегната сериозно при нахлуването на американските войски в страната през пролетта на 2003 г. — Бел.прев. , седнал по турски на земята.

На 14 април 2003 г. Багдад преклони глава и призна поражението си. Съкровищницата му — прочутият Иракски национален музей, стана жертва на войната.

Един крадец си проправяше тихо и ловко път през тълпата. Беше слаб мъж със смолисточерни коси и бледа кожа. На лявата му китка се виждаше белег — странно петно с цвят на засъхнала кръв. Крадецът си позволи да се засмее тихичко на рояка трескаво грабещи плячка ръце. Нямаха и представа какво вземат. А той, опозореният син на белгийски дипломат, беше прекарал десет години в Багдад и добре познаваше музея.

На кръста си, в специално изработена кания, скрита под широкото му черно яке, той носеше военен нож марка „Викинг Тактикс“, готов за всеки, който посмееше да прекрачи границата. Беше дошъл да търси само два предмета. Първият, реалистично изработената медна глава на богинята на победата от древна Хатра, вече се гушеше в раницата му. Втората и още по-важна реликва щеше да бъде негова само след минута. Той зорко държеше човека на име Томас Закар под око.