Кармен Рийд - Много гот

Той се наведе, за да огледа внимателно всичко.

— Ана, защо не донесеш метлата и сметника — помоли най-сетне той. — Това са само стари боклуци. Сигурно вътре са били списъците за пазаруване, които правеше майка ви, разписанията на рейсовете и разни стари снимки, които дори не са на фокус и съм сигурен, че изобщо не харесваше.

Джейни го гледаше, без да помръдва, с отворена уста.

— Представа нямам защо ги пазих толкова години.

Той отвори най-горното чекмедже и видяха пожълтели четки за коса, бродирани кърпички и хавлии, а също и чантичка за тоалетни принадлежности.

— Това трябва да се почисти — каза, след като разбута вещите. — Елси би ми се изсмяла, направо би се самоубила. Честно. Колкото повече мисля, толкова повече си казвам, че съм вършил неща, които тя не би искала. Я погледнете наоколо… — Седна на ужасния розов стол пред чекмеджетата и огледа стаята. — Тази къща не е пребоядисвана от години, а аз все още работя и получавам пенсия! Никога не се ожених повторно. Когато тя почина, беше ужасно. Наистина ужасно. Само че, ако аз си бях отишъл пръв — поклати глава, — тя щеше да го превъзмогне, момичета, щеше да ходи във ваканция на Карибите, да направи пълен ремонт на банята, да сложи джакузи, да си намери приятел, може би не само един! Наистина я разочаровах.

Ив и Джейни се спогледнаха, защото не можеха да повярват на чутото. Нима говореше баща им? Току-що ги бе нарекъл момичета, бе споменал майка им и бе изрекъл думата приятел в същото изречение… и се канеше да изхвърли всички стари боклуци.

Та това е чудесно, сподели Ив с Джейни, докато се сбогуваха с него късно същия ден… но въпреки това те си оставаха шокирани.

— Да знаете, че се гордея и с двете ви — каза им баща им, докато го целуваха на вратата, готови да поемат към Лондон. — И майка ви щеше да се гордее с вас.

Гордее се и с двете? Какво стана с намеците, „ако, разбира се, беше влязла да следваш право, Ив…“ и всички онези поне един милион дребни неща, заради които той недоволстваше?

Май бяха извадили нещо повече от грейпфрут, това бе сигурно.

— А сватбата кога е? — полюбопитства той с надеждата да не са я отложили заради него.

— На седемнайсети август, татко — отвърна Ив. — Отложиха я с месец, но не е проблем.

— Август… Чудесно… Тогава вече ще съм във върховна форма… ще танцувам през цялото време на тържеството.

Щял да танцува? Баща й? Радваше се, че Джейни оставаше при него за още няколко дни. Може пък това да бе някакъв страничен ефект от обезболяващите… да е изпаднал във временно състояние на делириум.

Почувства, че трябва да се възползва от момента.

— Том и годеницата му чакат бебе. Казах ли ти? — попита тя широко усмихната.

— Не си. Че това е чудесно. Ще ставам прадядо.

Сега вече Ив бе убедена, че става въпрос за делириум.

Юлското слънце заливаше прозореца със светлина, докато Ив пиеше чай на масата в кухнята. Всички сезони бяха хубави, но за Ив лятото бе най-прекрасният. Ана и Роби бяха изнесли играчките си в градината сред розовите и оранжевите цветя, избуяли в саксии, ъгълчета и лехи. Напъпилите гладиоли приличаха на чисто нови ярки червила.

— Да поканим ли ветеринаря на вечеря? — попита Ив, когато Ана се показа на вратата. — Може днес, стига да е свободен, или утре…

Ана внимателно обмисли предложението на майка си, защото ги подозираше двамата с ветеринаря. Може би ако ги наблюдаваше отблизо, щеше да разбере най-добре какво стана между тях.

— Добре — съгласи се тя, без да каже и дума повече.

Ив прие съгласието й като доказателство, че тя не подозира нищо. А и защо да подозира? Беше едва на девет.

— Вие с Роби какво правите? — попита с усмивка тя.

— На пясъка сме… — Ана въздъхна дълбоко. — Аз се опитвам да построя фигура, а Роби все я събаря.

— Аха. — Пясъчна фигура, значи. Ив се постара да не се изсмее.

Нилс бе много учуден, когато му се обади и го покани да мине, но се съгласи.

— Да не би да си решила да ме пробваш за последен път? — бе попитал той.

— Нещо такова — отвърна тя. А това не беше далече от истината. Бе чула как баща й съжалява за годините, които бе прекарал сам, и си бе взела поука за собствения си живот.

Вечерята в градината бе истинска приказка. Свещите трепкаха, малките цветни крушки блестяха, децата сядаха и ставаха от масата, сновяха напред-назад и непрекъснато бъбреха и ги разсейваха. Ив бе облечена така, че да не привлича погледите, с елече, набрана пола на цветя, беше се лакирала в розово и си бе обула чехли с пайети. Беше приготвила макарони със зеленчуци по китайски и всички много ги харесаха. След това поднесе сметана с малини, набрани от децата от двата храста в градината.