Кармен Рийд - Много гот

Тя постави пръст на устните си и мина на пръсти през стаята. Ветеринарят се усмихна, зави се през глава и я зачака да отиде при него.

Ив се пъхна в леглото.

— Замръзнала си — казай той и я гушна.

— Трябва да си вървиш — прошепна тя.

— Точно сега ли, когато си измръзнала? — Сложи ръката си на гърба й и я притисна до себе си. Усети как разни неща се размърдват между тях.

Въпреки това настоя:

— Недей… извинявай. Дъщеря ми има кошмари и обикаля из къщата. Наистина е време да те изпратя.

Нилс я целуна дълго за последно и стана.

Ив го наблюдаваше как се облича.

Това бе най-странната връзка, която бе имала. Връзка между приятели, с много смях, със секс и не прекалено чести телефонни обаждания. Нямаше копнеж, нито пък някой щеше да бъде наранен. А пък сексът, помисли си, беше като спорт, секс между зрели хора, не любене, което те разтърсва и което би я уплашило до смърт.

Нилс наистина й харесваше, но ако утре изчезнеше, нямаше да има голямо значение. Просто нямаше да позволи да има значение.

— Искаш ли да дойдеш с мен на сватбата? — чу тя гласа си. Какво? Да не би да беше полудяла? Защо го попита? Моля те, кажи, че не можеш, кажи, че си зает.

— Сватбата на сина ти ли? — попита Нилс.

— Да, на седемнайсети август. — Може пък вече да си има планове.

— Сватбата на сина ти, където ще присъства Денис, бащата на двете големи момчета, а, да, и годеницата на Джозеф, да не говорим, че там ще бъдат всичките ти приятели, семейството и новите сватове?

— Да. — Ветеринарят не биваше да идва.

— За мен ще бъде удоволствие, Ив. — Господи! — Само че, според мен, не е редно. Това е прекалено важно събитие. — Нилс приседна на края на леглото до нея. — Не бива да стряскаш хората с новото си гадже. — Не откъсваше очи от нея и не спираше да се усмихва. — Когато искаш, си добре дошла у нас, и преди, и след това, ако имаш нужда от някого. Но това е много важно събитие… Бъди силна — каза и докосна челото й с пръст. — Иди сама. Бъди горда, че си сама.

Неочаквано й се доплака. А беше ли наистина горда да е сама? Или бе сама, защото бе прекалено горда? Или може би прекалено горда, че е сама?

— Ти си добър човек — прошепна тя. — Съжалявам, че не те харесвам повече… искам да кажа, съжалявам, че не те харесвам достатъчно.

— Не ме ли харесваш? — Нилс все още се усмихваше. Май беше пропуснал нюанса.

— Не, не… исках да кажа… че не съм влюбена в теб. Но ти го знаеш. Въпреки това съжалявам.

— И аз не съм влюбен в теб — призна той. — Не бива ли да се влюбваме двамата?

Ив се засмя.

— Не — отвърна, вече напълно сериозна. — И двамата заслужаваме нещо повече. Просто трябва да продължим да търсим.

Той кимна при тези думи и започна да си закопчава ризата, а тя усети някакво пробождане. Съжаление? Самота? Въпреки това бе съвсем естествено да споделя леглото с някого, с друго живо човешко същество, което се съблича, облича и говори до теб. Щеше да свикне с това за нула време. Трудното беше да се справяш сама в живота.

Джоузеф лежеше в тясното легло на Ив и откри, че не може да заспи, въпреки че бе станал в шест сутринта, когато Роби нахлу с гръм и трясък, но щом го видя, изпищя и избяга обратно навън.

Бе само единайсет вечерта, но бе изтощен до припадък от първия цял ден, който бе прекарал с децата си. Неговите деца! Имаше две деца и за пръв път бе сам и с двете. Досега Ив не му бе поверявала грижата и за Ана, и за Роби, защото била „съсипия“.

Този пръв ден откри, че това е пълен ужас. Закуската започна в седем и те си поискаха сложни неща като попара от овесени ядки, варени яйца, прясно изцеден сок от ябълки и моркови. Отчасти остана впечатлен, че Ив ги гледа така здравословно, но отчасти й беше бесен. Как успяваше да се справя тази жена и едновременно с това да ходи на работа? Проклетата съвършена родителка. Той се въртеше из кухнята, търсеше кафе, но най-силното нещо, което откри, беше чай „Ърл Грей“ на пакетчета.

Бе забравил какви изчанчени неща държеше тя из шкафовете: сушени праскови без консерванти, пакетчета слънчогледово семе, органична царевица за пуканки и безброй пакетчета овес… да не би да криеше някой кон? Когато без дори да се замисли хвърли пакетчето чай в боклука, Ана му се скара, затова той го извади и го хвърли в кофата за хранителни отпадъци. Всички бутилки и кутии от консерви трябваше да бъдат измити и прибрани в съответния шкаф, готови за рециклиране. Как можа да забрави?

Помисли си за живота си с вечерите навън, еднократните чаши кафе, пластмасовите кутии, в които си купуваше суши, бутилките вино, небрежно захвърлени в боклука… Всъщност, тя го дразнеше с всичко, което държеше в кухнята. Но пък едно не можеше да отрече: бе невероятна. Бе номер едно, неповторима. Никога не бе срещал друга като Ив. Тя все още бе в сърцето му. А тези малки сладурчета, които се тъпчеха със здравословната си закуска, те бяха негови. Бяха здрави и също бяха в сърцето му. През по-голямата част от деня бяха навън в парка, обядваха в едно кафене, а когато към пет следобед се прибраха, той мечтаеше да полегне на канапето и да погледат анимационни филмчета, но се оказа, че трябва да спретнат вечеря. Въпреки че бе първата му вечер като дежурен и му се искаше да сготви сам, бе прекалено уморен, не бе купил продукти, но знаеше, че във фризера има достатъчно прилежно подредени кутии и канчета, в които бяха супите на Ив, яхнии и дори пудинги, затова извади няколко, макар и с чувство на вина, и ги подгря.