Кармен Рийд - Много гот

— Ще ти купя един за Коледа — обеща Джейни.

— Не, недей… Няма да му е мястото тук. Странно, въпреки това има неща, от които купувам най-скъпите, като например шоколада и праха за пране… Да знаеш само как мразя евтини обувки, затова нося тези — тя посочи маратонките си. — Имам чувството, че съм била една разглезена мърла и чак сега се връщам в реалния свят. И с момчетата е така. Ще го надмогнем.

Джейни се сети за етикета с цената на годежния пръстен, който двамата с Дейвид вече бяха избрали, и я бодна вина.

— А какво искаш за Коледа? — попита тя Ив.

— Нова коса — пошегува се сестра й и отметна назад порасналата прекалено дълга коса с избелели кичури.

— Добре. Това поне е нещо, което мога да направя — въздъхна Джейни. — Сериозно ти говоря.

Така Ив се запозна с Хари Косата.

Прегледа ограничения си бюджет, напълно наясно, че Коледа наближава, а тя нямаше представа какво да направи, за да не се превърне празникът в едно огромно разочарование за децата й.

Предишната Коледа бе най-невероятното събитие, върхът на екстравагантността. Денис бе прекалил и бе купил на момчетата електрически колички, в които те можеха да се возят, камиончета с дистанционно, цял град на „Лего“, футболно игрище, ботуши, надписани от известни футболисти топки. Дори в разгара на богатия й живот в Съри Ив си бе казала, че ги разглезват прекалено. Тя бе отворила малко пакетче в златен станиол и вътре бе златният й часовник от „Картие“. Как само се променят нещата. Не се сдържа и погледна черния прост пластмасов часовник на китката, купен за пет лири и деветдесет и девет пени. Дори той й се бе сторил твърде екстравагантна покупка.

Както и да е, нямаше никаква представа какво да прави тази година. Особено след като Том все още вярваше, че Дядо Коледа съществува, а не можеше да му обясни, че бюджетът на добрия старец доста се е свил.

Спестяваше упорито, за да им купи някои приятни дребни подаръци. Това означаваше безкрайни варианти на боб и леща за вечеря и обяд и домашно приготвена попара за закуска. Нито стотинка не се харчеше извън необходимото. Но парите от Джейни за фризьор щяха да отидат за семпла подстрижка. Косата й не бе пипана, откакто Денис фалира, и беше станала ужасна. Кестенявите й корени бяха прорасли и стигнали чак до ушите, а останалите от скъпия фризьорски салон кичури бяха с цъфнали краища, избелели и безформени.

Бе решила да се подстриже до над раменете, и колкото и да не й беше приятно, щеше да я боядиса и да я остави в естествения й цвят. Просто не можеше да си позволи да ходи на кичури.

Записа си час в салона през няколко пресечки, защото там бе най-евтино, но за Хакни интериорът бе удивително стилен.

Щом влезе, й сложиха престилка и я поканиха на стол, където се запозна с Хари, як чернокос фризьор от италиански произход, вече жител на Ийст Енд.

Той размаха гребена, прокара го през косата й и веднага й пробута любимата и изтъркана фраза, заимствана от Майкъл Кейн:

— Хубава коса, но неподдържана. — След това продължи да нарежда: — Кажи, миличка, какво ще правим с нея, защото е Коледа и всяка жена трябва да блести.

Тогава му обясни идеята си за евтината подстрижка, на която се бе спряла, но той тъжно поклати глава.

— А, не, mamma mia, трябва отново да станеш русичка, защото това е твоят цвят.

Ив събра смелост и заяви, че не може да си позволи кичури, защото спестява, за да купи подаръци за Коледа за момчетата си, които не биваше да останат разочаровани от празника… Но тъй като баща им ги е изоставил, не може повече да си позволява да им купува красиви скъпи подаръци… О, Господи, ето че започна да разказва всичко, докато седеше на стола, направо не спираше да дрънка, но Хари, свикнал цял живот да утешава тъжни жени, й подаде салфетки, чаша чай и я успокои.

— Спокойно, спокойно, миличка. Коледа е и ти трябва да позволиш на Хари да ти оправи косата. Щом го направим, ще се почувстваш много по-добре и нещата няма да изглеждат чак толкова черни, обещавам.

Така че той я подстрига до раменете и й каза да дойде отново в четвъртък вечерта, когато обучаваше начинаещи, за да й направи кичурите гратис, докато двете стажантки гледаха.

— Ама аз не мога да дойда вечерта. Няма кой да гледа момчетата — възрази тя, пък и й беше трудно да приеме подобен благороден жест от един непознат.

— Доведи и момчетата — каза Хари и замахна с ръка към просторния салон. — Имаме видео, столовете се въртят и навсякъде са оставени бонбони. Ще им бъде приятно.