Кармен Рийд - Много гот

И така тя си остана руса, докато учеше. Първо Хари, после стажантите й подновяваха кичурите веднъж на три-четири месеца, когато провеждаха курсове. А когато си намери работа, продължи да ходи при Хари и му плащаше колкото той приемеше — винаги под ценовата листа.

Но не това бе причината Хари да се превърне в близък приятел. Хари бе сред най-близките й хора, заради това, което направи за тях на тази първа Коледа. Докато размазваше боя по кичурите и наблюдаваше как синовете й се катерят по столовете в салона и изяждат всичко сладко, до което успяват да се докопат, той каза на Ив, че може би за Коледа не им трябват толкова подаръци, колкото истинска магия.

— Майка ми е наполовина италианка — призна той и се прекръсти. — Цялото семейство излизахме в полунощ и отивахме на среднощна служба, а когато се връщахме, къщата бе преобразена. Елхата бе поставена, подаръците — подредени, имаше пресни мандарини, панетоне, шоколади, дървени играчки, балони, а свещите и лампичките на елхата светеха. Истинска магия. Това го бе сторил нашият Дядо Коледа, не онзи зловещ старец, дето слиза през комина и оставя разни неща, избрани по каталог. Все още не знам как майка ми успяваше да го постигне, но според мен всичко е било опаковано и готово, скрито в шкафа, а докато сме били навън, някой приятел е идвал, за да подреди нещата. Заради тези две сладки момчета съм съгласен да бъда добрият приятел, Ив. Те така ще се зарадват.

Идеята бе прекрасна. А тя така и не успя да измисли причина, поради която да откаже. Хари бе към петдесет, не беше женен, но си имаше семейство, племенници и племеннички, с които не се виждаше толкова често, колкото му се искаше. Защо да не го остави да бъде мил с тях? Защо да не приеме приятелски протегнатата ръка?

— Добре, но няма да спя с теб и да знаеш, че в апартамента ми няма нищо за крадене… Предложението все още ли важи?

И така, на Бъдни вечер Хари получи ключ, и след като малката елха, подаръците и глезотиите бяха скрити под леглото и в шкафовете в кухнята, както се бяха уточнили предварително, Ив заведе синовете си на службата в единайсет, провеждана в църквата на училището.

По принцип не ходеше на църква, но остана силно впечатлена. Службата се водеше от млад спретнат викарий, който се стараеше да събуди някакъв интерес към религията у учениците от началното училище. Коледната служба обещаваше „коледни песни, стари и нови“, пай и мляко с какао или греяно вино след това. Църквата бе романтично осветена единствено от свещи, специално за празника.

Мимчетата, възхитени и възбудени, пееха с останалите, дори и онези песни, които никога досега не бяха чували, изслушаха празничната литургия, без да шават и създават главоболия.

Когато Ив огледа множеството, забеляза, че те са най-мизерно облечените. Наоколо бяха насядали семейства чернокожи, изтупани и грижливо сресани, децата им потънали в почтително мълчание.

След службата момчетата изядоха по три парчета пай. С изненада откриха, че след службата и настъпването на полунощ хората ги прегръщат и ги целуват и им пожелават Весела Коледа.

— Вече е Коледа, мамо — заяви с блеснали очи Том, когато излязоха от църквата, стиснал я за ръка.

— Знам — отвърна с усмивка тя.

— Това означава ли, че Дядо Коледа ще дойде? — попита той.

— Няма никакъв Дядо Коледа — му каза Дени, гласът му бе груб и мрачен. — Мама и татко ни оставяха подаръци, а тази година няма да има, нали?

Том погледна Ив, изпълнен с очакване.

— Не знам за Дядо Коледа — отвърна тя и си каза, че не иска да се връща към обяснението, което даде на Дени миналата година за добрия старец, живял много отдавна, който правел добрини на децата. — Понякога се случват и чудеса по Коледа — додаде. — А аз не се сещам за други трима, които имат по-голяма нужда от чудо, отколкото ние.

— Да си пожелаем ли нещо от звездите, мамо? — попита Том. Само че когато вдигнаха очи към небето, то бе надвиснало оловно с оранжеви отблясъци от уличните лампи. Не се виждаше нито една звезда.

— Ето, виждам една — посочи Том.

— Това е самолет, тъпчо.

Ив се направи, че не чу. Дени бе разстроен и се готвеше за голямо разочарование. Вече знаеше, че подаръците ще са никакви, а баща му сигурно нямаше да си направи труда да се обади.

Бе толкова нещастен и мрачен, че тя започна да се притеснява, докато се връщаха към дома, че момчето ще разкрие замисъла й — просто начин да ги развесели с малкото пари, с които разполагаше — и ще стане още по-тъжен.