Кармен Рийд - Много гот

Бе родила бебето Тери сама, като изключим акушерката, която й държала ръката и й купила цветя от магазина в болницата.

— Носи името на баща ми, а Джон носи името на дядо ми — бе обяснила Джен.

Райън бе баща на бебето Джон, прекрасен ирландец, който се бе грижил за Джен и за прохождащия Тери, бе я накарал отново да се усмихва и да започне да излиза.

— Нямаш представа колко ми беще трудно, Ив, да живея на осемнайсетия етаж в онзи отвратителен блок с бебето, съвсем сама. За пръв път в живота си разчитах на помощи — разказа Джен, а след това никога повече не спомена за този епизод, защото бе от хората, които крачеха напред и загърбваха мрака. — Райън бе наградата ми за всички минали гадости. Нямам представа как успя да ме убеди да родя още едно дете, но обеща да е до нас, каквото и да става.

С радостен шепот, за да не чуят синовете й, Джен й бе доверила:

— Сега спестяваме, за да се оженим… може би ще стане, след като завърша колежа и си намеря работа. Когато имаме достатъчно пари за едно хубаво празненство.

Джен никога не забрави акушерката, която й бе помогнала при раждането на Тери. Веднъж каза на Ив:

— Тя ми купи цветя, въпреки че ме виждаше за пръв път през живота си. Аз пък реших, че искам да работя същото, да помагам на жените в този ужасен момент, когато не знаеш на кой свят се намираш и се чудиш къде ще се озовете с бебето.

Чувстваха се добре заедно. Ив си позволи да й разкаже някои неща от своя живот, да разкрие миналото си. Най-сетне лъскавият живот и безгрижието на Ивлин Ли се превърна в тяхна шега.

— Господи, в „Ралф Лорън“ има същото. — Ив се преструваше, че ще припадне, когато зърваше последната покупка на Джен от пазара.

— Не съм сигурна… А имате ли този модел от велур? — бе любимата им фраза и те я използваха за всичко — и за парцали за прах, и за детски гащи, и за бебешки биберони, и за торбички за прахосмукачка.

Официалната рокля от „Дона Каран“, копринените завеси, рейндж ровърът с кожените седалки — това бе мечтан свят, за който Джен обичаше да слуша. На Ив спомените не й причиняваха болка. Все едно че си спомняше някакъв сън. Умееше се да се шегува с дребнавостта на отминалия живот. Двете се заливаха от смях, сякаш този далечен свят бе най-смешното нещо, което човек може да си представи.

Ив Гарднър вече имаше нов живот, който да отива на името й, живот, който се въртеше около децата, разбира се, но включваше също колежа и небрежните приятели студенти, партита, неделни обиколки по пазара, магазини за втора употреба и евтини сергии, библиотеката, музеи, изпити, вегетариански манджи…

Целият й живот се бе променил и към края на първия семестър й се струваше, че Ивлин Ли едва ли ще успее да познае жената, в която се бе превърнала. Бе станала много по-добър човек, в това бе сигурна. Прекарваше с децата дълги часове и преоткриваше неща, които бе правила като дете, но после бе забравила. Научи ги да плетат и прекарваха цели следобеди заедно да рисуват: отпечатъци от ръка, отпечатъци от картофени обелки, лъскави рисунки, ръчно рисувани картички за Коледа, които изпращаше на приятелите си. Взе бързо решение, че няма смисъл да изпраща картички на когото и да е от бандата в Съри. Просто нямаше никакъв смисъл. Въпреки че бе платила да й препращат пощата от старата й къща при баща й, нито една от старите й приятелки не си бе направила труда да се свърже с нея.

Към Денис Ив изпитваше само далечно чувство на гняв, но единствено заради момчетата, не заради себе си. Всичко, свързано с него, бе избутано някъде много дълбоко в съзнанието й. Дори сама се учудваше, чо почти не мисли за него. Изчезването на Денис бе нещо, което я тормозеше само нощем, когато заспиваше, при това не всяка нощ.

— Господи, изглеждаш толкова добре, направо не мога да повярвам! — възкликна Джейни.

Ив я поведе по очуканото стълбище към едностайния си апартамент. Въпреки че остана изумена от мърлявата мрачна улица, на която живееше сестра й, Джейни с облекчение забеляза, че Ив определено изглежда по-добре от много време насам, сякаш някакъв товар се бе смъкнал от плещите й.

— Приготви се за цветова атака — предупреди по-голямата сестра през смях, когато отвори вратата. — Май малко се поувлякох.

— Боже Господи! Наистина си имала нужда да се поразвеселиш. — Джейни огледа огнения хол и кухнята, безумната баня. — Хубаво е… уютно — произнесе най-сетне присъдата тя. — А къде са момчетата?

— Една приятелка ще ги гледа няколко часа. Исках поне за малко да се видим сами — обясни Ив и забеляза скъпото палто на сестра си, кожения сак и как не отиват на обстановката в евтиния пъстър апартамент.