Кармен Рийд - Много гот

Другото, което я подтикваше да се върне, бе убеждението, че в Лондон, още преди Денис, макар и за кратко, тя бе открила истинското си аз. Бе убедена, че може отново да открие това свое аз, да бъде такава, каквато наистина й се искаше, и само като се върнеше в Лондон, можеше да го постигне.

— Сигурно в Лондон има достатъчно работа за надзорници — погледна тя Джейни.

— Така е. Хайде, слизай. Татко ни чака. Да видим той какво ще каже по този въпрос.

— Добре, да чуем, а после ще направя каквото преценя.

И двете избухнаха в смях.

На следващия ден, като знак от съдбата, за госпожа Ивлин Ли пристигна писмо от магазина за дрехи втора употреба. По-голямата част от прекрасния гардероб била продадена и Карол искаше да знае дали да изпрати разликата от хиляда петстотин и седемдесет лири на същия адрес.

Хиляда и петстотин лири! Едно време Ивлин с лека ръка би профукала тази сума за някоя рокля, за стол… за нови пердета, но сега парите й се сториха вълшебен дар, който й позволяваше да осъществи новите си планове. След няколко седмици се записа на курс за надзорници и заедно със синовете си се премести под наем в едностаен апартамент в Хакни, в Лондон. Апартаментът бе неугледен, на сбутана тясна уличка, която гледаше към някаква общинска сграда, но пък автобусната спирка им бе пред вратата, а църковното училище бе само на две пресечки и беше доста добро, поне така я увери брокерът по недвижими имоти.

Първата нощ бе трудна. Заобиколени от кашони, куфари и разни мебели, тя се опита да развесели момчетата, докато те се чудеха какво, по дяволите, става.

След като вече се бяха нанесли, забеляза колко голи и мизерни са белите стаи, усети, че и кухнята, и банята са влажни и мрачни. И в двете имаше плесен в ъглите и по тавана.

Въпреки това, докато ядяха риба за вечеря на пода в хола, тя каза на синовете си:

— Знам, че изглежда гадничко, но ще го украсим и ще стане истински бонбон. Вие ще ми помогнете да изберем цветовете на стените, ще си купим постери и щом подредим багажа, ще видите колко различно ще стане.

Говореше искрено. Това бе новият им живот, тя отговаряше за всичко и нещата щяха на всяка цена да се получат. Нямаше да позволи на Денис да я смачка в калта, нищо че той бе предпочел да ги изостави и да се скрие някъде, където нямаше да успее да го намери.

Тримата спаха заедно тази вечер, сбутани на разтегателното канапе, заслушани в непознатите шумове на квартала. Профучаваха коли, избухваха шумни пиянски свади, мяукаха котки из кофите за боклук долу на улицата. Синовете й лежаха от двете й страни, тя ги бе притиснала до себе си, и се взираше в мрака, докато най-сетне заспа на зазоряване.

През следващите няколко седмици апартаментът придоби вид — странен и напълно неочакван. Може би трябваше да благодари на бутилката „Бейлис“, която я даряваше със спокойствие вечер, може би защото вече бе готова да покаже сроден пръст на безценния живот в Съри, на който бе посветила цели шест години, но Ив направи апартамента неузнаваем. С пълно одобрение от страна на момчетата холът бе боядисан в наситеночервено като вино, а черчеветата станаха тюркоазени, за да отиват на крещящия тюркоазен килим, който вече бе поставен на място. Спалнята на момчетата се превърна в нажежен до червено автомобилен мотор, кухнята бе залез с черни палмови дървета на едната стена, а пък банята стана, естествено, със синьо небе и бели облаци.

Бе истинско съвършенство, все едно че живееха в куклена къща, а тя отговаряше за всичко. Нито за миг не се налагаше да се притеснява какво ще си помислят Денис, приятелите им, баща й или който и да е друг. Вече не се налагаше да поддържа безупречно лъсната къща, да престоява часове наред в кухнята, за да приготвя разни шантави причудливи супи, нито пък да пече кедрови ядки, да се занимава с нарове и кивита, като ги реже по единствения правилен начин, да си къса нервите с boeuf en croute ((фр.) — телешко печено в тесто. — Б. пр.) и разни там трюфели.

Ивлин Ли се опитваше да живее по-спокойно, да стане от хората, които оставят нещата недовършени, които перат шарени и бели дрехи заедно, докато всичко стане със синкав оттенък, които гледат телевизия на закуска (понякога), които правят зеленчукова яхния и леща и имат достатъчно време, за да прекарат целия ден в парка с децата си. Бе убедена, че ще си създаде нови приятели и дори ще може да се посмее с тях.

Две седмици след като се нанесоха в апартамента, Ивлин почувства, че вече е в новия си дом. Раменете й се отпуснаха и тя не беше стегнатата невротична жена, в която се бе превърнала, защото постепенно започваше да се успокоява. Чувстваше се спокойна. Щеше да възпита момчетата точно както й се искаше, щеше да бъде майката, която винаги бе желала да бъде.