Кармен Рийд - Много гот

Денис, прилично облечен в костюм и изгладена риза, или оставаше в трапезарията, превърната в импровизиран офис, или пътуваше до Лондон по за един ден, за да се опита да си намери нова работа, а понякога се явяваше в съда.

Беше отказал на всичките й предложения да го придружи.

— Тогава ще трябва да платим два билета.

През деня баща й също бе на работа. Той никога не им даваше пари, защото бе преценил, че така само ще влоши положението, но тя забеляза, че зарежда хладилника до пръсване, а когато се връщаше, заявяваше:

— Тази риба е за всички — или — На витрината в месарницата видях страхотни агнешки пържоли и не можах да се въздържа.

Тя прекарваше часовете, след като оставеше децата на училище в девет, докато ги прибереше в три, като прилежна домакиня и переше, гладеше, чистеше всяко ъгълче на къщата, печеше сладкиши за чай, приготвяше вечеря и се опитваше да не мисли как се бяха променили нещата.

Нощем двамата с Денис лежаха един до друг в леглото сред четирите стени, които тя познаваше така добре още от дете, и не си казваха нито дума. Докато една нощ, след като бяха в къщата вече пет седмици, той й съобщи, че ще му се наложи да замине да работи в чужбина.

— Тук не намирам никаква работа — обясни. — Прекалено много се разчу. Никой не иска да ме вземе.

Беше съставил план да приеме предложението за работа на бивш колега, който сега работеше в Сингапур. Не си спомняше тази новина да й е въздействала по някакъв начин. Освен това й бе съобщена без всякакъв ентусиазъм. Денис не говореше за някое нечувано ново предизвикателство, нито за новото начало, което смяташе да осигури на цялото семейство. Просто й обясняваше какво се налага да се направи.

— Във Великобритания няма да мога да си отворя своя фирма години наред — каза й той, лицето му бе сгърчено от съжаление и разочарование. По време на кризата бе подпухнал и лицето му бе непрекъснато зачервено. Ивлин подозираше, че той пие много повече, отколкото си признава. А пък русата му коса бързо изтъняваше.

Когато го погледна, не забеляза и следа от очарователния, енергичен, обаятелен мъж, който на времето я бе пленил. Пред нея бе подпухнал и стресиран финансист от Сити. И въпреки че не го разпита как се бе озовал в тази помия, подозираше, че не е играл по правилата и затова се е опарил.

И така, две седмици по-късно той замина за Сингапур. Да, наистина замина. Нямаха достатъчно пари, за да тръгнат всички, а на новата работа не осигуряваха нищо допълнително, бе обяснил той, затова можели да си позволят парите само за един билет и наема на една гарсониера. Увери я, че за броени месеци положението ще се оправи, веднага щом станеше ясно какъв добър професионалист е.

Бе необичайно потаен за работата си и й остави доста мъгляви инструкции как да се свързва с него, но обеща да се обади веднага щом се настани в хотел, а и когато се премести в апартамент.

Спомняше си, че той си приготви три огромни куфара с почти всичките си вещи — дори дебелите зимни палта, не пропусна да забележи, че е прибрал и любимите си книги и компактдискове, и всички обувки, а също и сребърните дрънкулки останали от баща му — часовник, инкрустирана четка за коса и снимка на Дени и Том още като бебета.

— Не искам да трупаме всичко това в къщата на баща ти — каза й в опит да обясни защо е нужно да влачи огромните тежки куфари.

След това замина, а тя нямаше никаква представа, докато махаше обляна в сълзи след отдалечаващото се такси — защото той отказа Ивлин да го придружи до летището, — че ги изоставя завинаги, че тя и момчетата няма да го видят години наред.

Ивлин го търсеше с настойчиви непрекъснати обаждания: звънеше ту в авиокомпанията, ту в централата на фирмата, която той бе споменал, най-сетне се принуди да позвъни и в полицията. През тези трескави дни установи със сигурност, че Денис е жив и е добре, че наистина живее там, но не бе направил абсолютно никакъв опит да се свърже с тях.

Нещо се пречупи в нея, когато го разбра. През деня си налагаше да се държи нормално, единствено заради Дени и Том, вечер се опитваше да обясни на баща си, който не можеше да повярва какво точно се бе случило, а нощем се мяташе в леглото и се мъчеше да намери някакво разумно обяснение.

За момчетата къщата на дядо престана да бъде ново и любопитно място. Те се превръщаха във все по-раздразнителни, мрънкащи и непослушни малчугани. Нямаше къде да си сглобят влаковата линия, не им се позволяваше да играят футбол в градината, а колкото повече дядо им недоволстваше от държанието им, толкова по-малко слушаха.