Кармен Рийд - Много гот

Един следобед, докато си правеха пикник в Хайд Парк, докато ръмеше леко и те се бяха скрили под огромен чадър, а момчетата се заливаха от смях на някакъв училищен виц, тя усети, че й е леко на сърцето, усещане, което не можеше точно да определи. След това за пръв път й хрумна, че това май е щастие. Толкова отдавна не бе изпитвала подобно чувство, че в първия момент дори не го позна.

Докато се усети, стана октомври и за пръв път от седем години насам се замисли дали не е време да се върне в колежа. Първата сутрин, когато отиде на лекции, каза на чиновника, че сигурно има някаква грешка, защото тя вече не използваше името Ивлин Ли, вече се бе превърнала в Ив Гардинър.

Не бе трудно да се разбере защо ще използва моминското си име, но пък Ив? Тя самата тайно винаги се бе наричала Ив, но едва сега, на двайсет и шест, си позволи да използва това име, да покаже на света нещо, което бе крила, истинското си аз.

Влезе в просторния стол при новите си състуденти и приятелите им, за да обядва, и разбра чак тогава колко много се бе променила през последните шест месеца. Ето че ядеше макарони със сирене с група други жени, някои на нейната възраст, но повечето по-млади, всичките облечени шикозно с модни дрешки и нейното поло, дънките и анорака изведнъж й се сториха прости и прекалено обикновени. Говореха за филми, за стаи под наем, за цени, за гаджета и вече отминалият й живот като Ивлин Ли, с тениса и пазаруването само в бутици, частните училища и официалните вечери й се сториха далечно минало, толкова далечно, че й бе трудно да повярва, че някога са били част от всекидневието й. Това бе първият й ден от обучението за надзорник. Какво ли биха казали Дилия и цялата банда приятелки? Ако изобщо си направеха труд да се поинтересуват какво е станало с нея.

— Ще ми се наложи да пропускам последната лекция всеки следобед, за да си прибирам децата — казваше една жена на приятелката си. — Ще трябва да взема записките на някой, за да ги прегледам.

— И на мен — обади се Ив.

Двете с жената много бързо се сприятелиха. Тя учеше за акушерка и се представи като Джена, „но всички ми викат Джен“, а родителските теми ги сближиха.

— На колко са твоите? — попита я Ив.

— Тери е на пет, а Джон е на девет месеца. Поне се измъквам от къщи за този курс.

— И моите са момчета. Дани е на шест, а Том е почти на пет. Обичам момчетата — довери Ив с усмивка. — Дай им футбол и коли и влакчета, и да търчат напред-назад.

— Точно така! Направо ти изцеждат и последните силици — разсмя се Джен. — А ти откъде си? — Тя имаше лек лондонски акцент, уморено лице и немирна черна коса, вързана на опашка. Май беше на възрастта на Ив, може би малко по-голяма, или просто изглеждаше по-уморена.

Ив й каза, но пропусна дребните подробности около преместването си от Съри в Лондон, „когато бракът ми се разпадна“.

— Значи си момиче без гадже? — попита я Джен.

— Дори не мисля по този въпрос, заради момчетата.

— Ще започнеш — усмихна се новата й приятелка. — И си дошла точно където трябва. Няма друго място, където хората да са по-луднали на тема секс. Я погледни наоколо — разни двойки се натискат, флиртува се непрекъснато, преподавателите въртят очища… само моят досадник ме чака вкъщи.

Ив се разсмя при тези думи.

— А вие къде живеете? — попита Джен, а когато Ив й каза, тя кимна и след това се усмихна. — Това е съвсем до нашата къща! Трябва да излезем и да ти покажа кварталните забележителности.

Тъй като си тръгваха от колежа по едно и също време и се качваха заедно на автобуса за Хакни, за да приберат децата си от училище, а и бяха почти съседки, бе неизбежно двете да станат добри приятелки.

Докато се наливаха с чаши безобразно силен чай в апартамента на Джен или в стола на колежа, те си говореха за какво ли не и постепенно научиха повече една за друга.

Джен невинаги бе живяла в Лондон; на седемнайсет бе последвала гаджето си от малък град на северозапад. Бе работила дълги часове в магазин за дрехи, докато той си играел на барабаните по цял ден, забавлявал се, а нощем се наливал и никога не си плащал своята част от наема.

— И така неусетно двайсетте ми години минаха.

Беше се местила от магазин в магазин, от апартамент в апартамент, като бе сменила безброй гаджета, докато най-сетне бе срещнала Ставо, от славянски произход, който поне имал някакви амбиции, цели, причина да стане сутрин от леглото. Само че щом чул, че тя е бременна, първата му реакция била да я удари. Тя го зашеметила с нещо тежко, след това си събрала багажа и си тръгнала.