Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Браво!

Похвалата се отнасяше и за проекторешението на Политбюро, и за спокойното поведение на Марк Александрович пред Сталин, затова, че му бе харесал. По този начин хвалеше и себе си — задето бе избрал кадърен човек и изобщо умееше да избира хора, на които може да се разчита в сложни и отговорни ситуации.

— Казвай!

Марк Александрович му преразказа разговора. Орджоникидзе го изслуша напрегнато, сякаш се мъчеше да проникне в истинския смисъл на всяка Сталинова дума.

Колкото повече време минаваше от срещата на Марк Александрович със Сталин, толкова по-величествена му се струваше тя. Такива срещи се случват веднъж в живота. Най-важното беше радостното чувство, че разбира великия човек, осенил времето със своя гений.

— Не съм технически авантюрист… Така му каза, значи? — засмя се Орджоникидзе.

— Точно така.

— Значи ние в ЦК сме технически авантюристи? — продължи през смях Орджоникидзе.

— Точно така го рече.

Орджоникидзе многозначително го изгледа с големите си светлокафяви, леко изпъкнали очи.

— В ЦК ще дойдеш към десет. Докладваш пет минути, повече няма да ти дадат, имай предвид. Не агитирай за съветска власт, говори конкретно, каквото на теб ти е необходимо. На въпросите отговаряй, на репликите — не. Не се тревожи, разчитай на мен!

В стаята за докладващите имаше подредена маса с голям врящ самовар, с нарязани лимони, сандвичи, минерална вода. Шубер и келнери нямаше. Покрай стените и под прозорците бяха поставени малки бюра — за подготовка на материалите.

Тук очакваха да ги повикат секретари на областни комитети, народни комисари и техни заместници и началници на главни управления, няколко военни, голяма група кавказци.

Възрастна секретарка съобщаваше: „Другарят еди кой си… Заповядайте на заседанието.“

Ако викаха по няколко души наведнъж, тя казваше: „Другарите от еди коя си област“ или „Другарите от еди кой си народен комисариат“…

Марк Александрович бе извикан по име.

През стаята, в която работеха секретарите, отиде до залата за заседания, видя редици кресла и хора в креслата. До масата за президиума бе застанал Молотов. Вдясно от него се извисяваше катедрата, вляво и малко отзад седеше референт, а още по вляво — стенографки.

— Другарю докладващ, моля, насам!

Молотов му посочи катедрата. От вътрешната й страна светеше надпис: „На докладващия се дават пет минути.“ Срещу катедрата над вратата бе окачен часовник, черен, със златни стрелки, напомнящ кремълския.

Сталин седеше в третата редица. Отляво до края на редицата местата бяха празни, тъй че Сталин свободно да може да излиза. Марк Александрович бе чувал за навика му да се разхожда из кабинета си. Но както и преди два дена, Сталин не ставаше и не се разхождаше.

Марк Александрович коментира накратко проекторешението. Говори лаконично, на почти технически език, убедителен за хора, свикнали на политически изрази. Подчерта предсрочното влизане в експлоатация на четвъртата висока пещ и само между другото спомена за втория етап на мартеновия цех. Второто беше по-важно от първото. Но днес на това място беше важно да се подчертае именно онова, което подчерта Марк Александрович.

— Въпроси? — попита Молотов.

Някой каза, че в проекторешението мястото, където се говори за доставянето на дървен материал, не е визирано от Народния комисариат по горската промишленост.

Марк Александрович не успя да отговори. Внезапно се възцари тишина и в тази тишина Марк чу гласа на Сталин:

— Другарят Рязанов да си заминава за комбината и да дава метал. Неправилно ще бъде да бавим другаря Рязанов заради някакви си книжа…

Той говореше не само много тихо, но и извърнат настрани и така принуждаваше всички да се напрягат, за да го чуват.

— … Мисля, че ще успеем да получим съгласие и без другаря Рязанов. Решението е добре обмислено, не съдържа пресилени изисквания и ние имаме сили да помогнем на другаря Рязанов да изпълни задачата на партията.

Той млъкна така внезапно, както бе заговорил. Никакви други въпроси не бяха зададени.

Импозантна преди революцията, сградата на Арбат сега се оказа най-населената — обитателите бяха сгъстени. Но някои съумяха да се опазят от това — малката победа на еснафа над новия строй. Между победителите беше и шивачът Шарок.

Чирак в модна шивачница, крояч, майстор и Най-сетне съпруг на единствената дъщеря на собственика — такава беше кариерата на Шарок. Революцията й попречи да достигне върха си: очакваното наследство — шивачницата — бе национализирано. Шарок постъпи на работа в шивашка фабрика и поработваше по малко и вкъщи. Но за да си поръчаш дреха при него, беше нужна стабилна препоръка — предвидливост на човек, решил никога да си няма работа с финансови инспектори.