Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Съвсем млад си, чернокос, красив…

Будягин си помисли колко лесно може да падне главата, която Сталин докосна сега. Сталин отпусна ръката си, сякаш долови мисълта на Будягин, лека усмивчица отново се плъзна под мустаците му.

— Ти, Иване, открай време обичаш да спориш, непоправим полемист си…

Той пак отиде до прозореца, пак застана с гръб към Иван Григориевич, пак заговори:

— Ние обичаме нашата младеж, младежта е нашето бъдеще. Ала трябва да я възпитаваме. Младежта трябва да се отглежда, както градинар отглежда дърво. Не бива излишно да я ласкаем, да й се умилкваме, не бива да й прощаваме грешките…

Да, за Саша говори. Изтъква осведомеността си. Една малка част от нея. А когато потрябва, ще я покаже изцяло.

— …Не бива да се стремим към евтина популярност сред младежта — продължи Сталин. — Народът не обича вождове, които се стремят към евтина популярност. Ленин не я търсеше, не се разхождаше по улиците. Народът не обича вождовете празнодумци, я Троцки какъв дърдорко беше, ама какво остана от него?

Този камък беше по Киров. Киров ходи пеша по ленинградските улици, Киров е най-добрият оратор на партията. Какво се крие зад всичко това? Не, засега той няма да се откаже от Киров и Орджоникидзе. Още не му е дошло времето. Сега започва с него, проверява го като човек, близък с Киров и Орджоникидзе още от времето на отбраната на Астрахан и военните операции в Северен Кавказ, тъкмо затова го е извикал. Международните проблеми не го интересуват. Ако го интересуваха, щеше да го извика преди една година.

Както винаги, у Сталин го порази откровеността на оценките му за близки хора, убеждението му, че Будягин няма да им предаде тези думи. Дори един намек пред Киров или Серго за чутото тук щеше да опетни Будягин като интригант. Та нали Сталин не каза нищо лошо, само подчерта стремежа на Орджоникидзе да вижда в ЦК повече стопански дейци и с право изрази опасение за свободата и откритостта, с която Киров се разхождаше по ленинградските улици.

— Между другото — попита Сталин, без да се обръща — какъв човек е Кодацки? Май по едно и също време бяхте в Астрахан?

— Да, той ръководеше областното рибно стопанство. Сигурно и ти го познаваш, сега е председател на градския съвет в Ленинград.

Сталин се престори, че не е забелязал скритата язвителност на отговора, спокойно изрече:

— Кодацки е зиновиевец.

Будягин се учуди:

— Кодацки? Той се е изказвал против Зиновиев.

— Да, уж се изказваше… — съгласи се Сталин. — А когато ленинградските работници поискаха Троцки и Зиновиев да бъдат изключени от партията, другарят Кодацки не прояви голям ентусиазъм. Колебаеше се. По такъв въпрос! И тогава сам другарят Киров предложи да го освободим от длъжността секретар на Московско-Нарвския районен комитет на партията. Освободихме го. Задържаха го на стопанска работа. А сега го издигнаха за председател на съвета. На мястото на председателя на Ленсъвета Григорий Зиновиев — нов председател, пак зиновиевец. Как трябваше да възприемат това ленинградските работници?

— Доколкото знам, Кодацки не е участвувал в опозицията — каза Будягин. — Ако е проявил колебание по организационен въпрос, от подобни колебания никой не е застрахован и сега, да не говорим за времето преди осем години.

— Никой не иска да пролее кръвта на другаря Кодацки — равнодушно произнесе Сталин и се обърна към Будягин. — И все пак в такава организация като ленинградската трябва да бъдем по-предпазливи в подбора на кадрите. Впрочем партията е доверила на другаря Киров да си избира помощниците по собствено усмотрение. Няма да се намесваме.

Последната фраза звучеше като предупреждение, че разговорът за Кодацки не е от официален, а от личен характер. И вече проформа, за приключване на аудиенцията Сталин зададе въпроса, който Будягин отдавна бе очаквал:

— Какво ще кажеш за Хитлер?

— Хитлер означава война — отговори Будягин.

Сталин помълча, после попита:

— А има ли с какво да се бие?

— Промишленият потенциал на Германия е висок. Не й е трудно да се въоръжи.

— Ще му позволят ли да се въоръжи?

— Той няма да иска разрешение.

— Ще се задържи ли на власт?

— Очевидно да.

Сталин отново помълча, прокара пръст под бялата си якичка.

— Немците ще се бият ли?

— Ако ги накарат, ще се бият.

Бавно, внушително Сталин произнесе:

— Англия и Франция натрапиха на Германия Версай, репарациите, обраха я до шушка, отнеха й колониите, Судетите, Данциг, Полския коридор, откъснаха Източна Прусия. С кого тогава възнамеряват да се бият немците?