Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Различно… — отговори Будягин. — Има и такива, дето плюят.

Сталин леко помръдна ръка. Иван Григориевич седна.

Със стисната в юмрук ръка Сталин закрачи по стаята, походката му си беше все така лека, пружинираща.

— Как е Рязанов?

Неочакван въпрос. Сталин бе приемал Рязанов, бе го слушал на заседанието на Политбюро, бе го издигнал в ЦК. Може би се бе усъмнил в него във връзка с арестуването на племенника му?

— Делови, знаещ човек — отговори Будягин.

— Разправят, че бил захванал странично строителство?

В Народния комисариат бе постъпил сигнал, че Рязанов на своя глава строи в града киносалон, спортен комплекс, дори поставя основите на курорт Уралска Мацеста.

— Пятаков изпрати там комисия — отговори Будягин.

Сталин го погледна право в очите. Будягин знаеше какво означава този поглед: той означаваше недоверие. Сталин не е доволен от отговора му. Защо? Будягин му каза истината. Впрочем той добре познаваше този Сталинов похват да смущава събеседника си: да изразиш недоверие там, където няма причина за недоверие, да се правиш, че вярваш, когато имаш причина да се съмняваш.

Сталин бавно извърна поглед, позасмя се.

— Серго предложи Рязанов да влезе в ЦК. Иска ЦК да се състои само от стопански дейци.

Замълча, очакваше реакцията на Будягин. Такъв му беше характерът на този човек: Орджоникидзе, видите ли, предложил Рязанов да влезе в ЦК, а не предложил Будягин.

Сталин повиши глас:

— При цялото ни уважение към Серго ние не можем да превърнем ЦК на нашата партия в Президиум на ВСНХ. Централният комитет на нашата партия е ареопаг, в който имат свое място и стопанските дейци, и политиците, и военните служители, и дейците на културата. В Централния комитет трябва да имат свои представители всички сили на нашата партия. Особено младите сили.

Той застана пред Будягин.

— Трябва да се дръпнем встрани и да сторим път на хората от народа. Народът иска да вижда начело на държавата свои синове, а не нови пришълци, нови дворяни. Руският народ не обича дворяните. Историята на руския народ е история на борбата с дворянството. Руският народ е обичал Иван Грозни, Петър Първи, тоест именно онези царе, които са унищожавали болярите и дворяните. Всички селски движения, от Болотников до Пугачов, са били движения за добър цар и срещу дворяните.

Думите му очевидно бяха едно от обичайните за него исторически отклонения. Той познаваше историята, особено добре познаваше историята на църквата и на църковните ереси. Но това можеше да се разбира и така: именно старите кадри, такива като Будягин, са новите дворяни. Именно тях народът вече не ги иска.

Сталин продължи:

— Защо селячеството подкрепи революцията в централните губернии и не я подкрепи в отдалечените, в Сибир, да речем? В централните губернии селянинът знаеше какво е помешчик, дворянин, а в Сибир нямаше помешчици и дворяни. А когато довтаса дворянинът Колчак; тогава сибирският селянин подкрепи революцията.

Сталин гледаше Будягин. Очите му потъмняха, станаха кафяви. После застана до прозореца и така, с гръб към Иван Григориевич, каза:

— Но не всички младежи могат да бъдат смятани за нови сили. Веднъж през лятото минавах с колата по Арбат, гледам: на ъгъла застанали млади безделници с чуждестранни шлиферчета, смеят се. Пита се: кое им е по-скъпо — съветската родина или чуждестранният шлифер?

Заговори за младежите. Значи знае, че Будягин е ходатайствувал за Саша.

— Човек може да носи чуждестранен шлифер и да обича съветската си родина — каза Будягин.

— Така ли мислиш? — Сталин се обърна към него. — Аз не мисля ТАКА. МОИТЕ деца не носят чуждестранни шлифери, на МОИТЕ деца им харесва нашето, съветското. МОИТЕ деца няма откъде да вземат чуждестранни шлифери. Пита се: откъде ги намират ОНЕЗИ?

Може би има предвид Лена? Някой ехидно е подхвърлил: „Щерката на Будягин носи само вносни рокли.“ Сталин винаги придаваше значение на дреболиите, запомняше ги и ги пускаше в ход, когато искаше да покаже своята осведоменост, гордееше се с умението си да обобщава дреболиите, да прави изводи от тях.

— И аз съм облечен в чуждестранен костюм — каза Будягин, искаше да подчертае, че след като бяха живели десет години в чужбина, той и неговото семейство естествено си бяха купували дрехи оттам.

Сталин схвана намека, насмешливо разпери ръце.

— Е… Ти си ни деец от международен мащаб, къде ще се мерим с тебе?…

Той бавно се приближи до Будягин, неочаквано протегна ръка и докосна главата му.