Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Сам ли е Орджоникидзе в тази си политика? Не е сам. Двама са с обща политика, той и Киров. Неразделните другари и приятели! Когато идва в Москва, Киров отсяда само у Серго. Какво се крие зад тяхната нежна дружба? Какво ги обединява? Каква лична дружба може да съществува между политически дейци? Защо трябва двама членове на Политбюро да изпъкват сред останалите с дружбата си? И двамата са по на четирийсет и осем години, и двамата са били в Северен Кавказ и в Грузия, и двамата са членове на Политбюро от трийсета година — това все още не е причина за такава спойка. В дружбата няма равни. В дружбата е като в политиката: един води, другия го водят, един влияе, другият е под влияние. Главният в тази дружба е Киров. Честолюбив като всеки недоучен, демагог като всеки посредствен провинциален вестникар и като всички умели дърдорковци си има почитатели, които го смятат за пръв оратор на партията, едва ли не за „трибун на революцията“.

Като изпрати навремето Киров в Ленинград, Сталин искаше да покаже на ленинградчани, че Ленинград не е втора столица, а областен град в северозападната част на страната. Две столици не може да има, втората столица винаги е съперница на първата. Ленинградчани бяха свикнали с гръмки имена, а при тях от далечен Азербайджан дойде почти неизвестният Киров, дори не член на Политбюро. Питерските работници се перчат с революционното си минало, а им изпратиха човек, който преди революцията е бил обикновен служител в незначителното вестниче „Терек“. Изпратиха го като пришълец, спуснат отгоре, като изкоренител на опозиционната крамола. Предполагаше се, че ленинградчани няма да понесат това, че обстановката там ще се изостри и ще се породят условия за пълното ликвидиране на този вечно фрондиращ център.

За осем години Киров стана в Ленинград свой човек, „любимец“, сплоти около себе си партийната организация, укрепи значението на Ленинград именно като втори град в държавата, поощрява отколешния ленинградски сепаратизъм, смехотворната убеденост, че градът им е особен, че е единственият европейски град в Русия. Жаден е за популярност, парадира с простота. Живее на Каменоостровския проспект, в голям жилищен блок, населен със случайни хора, ходи на работа пеша, разкарва се из ленинградските улици, вози деца в колата си, играе с тях в двора на „котка и мишка“…

Съратникът трябва да се равнява по вожда. Начинът на живот на вожда — това е стилът на епохата, която той олицетворява, стилът на държавата, която ръководи. Като парадира със своята простота и достъпност, Киров хвърля предизвикателство към него, иска да подчертае, че Сталин живее в Кремъл, под охрана, не излиза на улицата, не играе с децата на „котка и мишка“, иска да подчертае, че Сталин се страхува от народа, а Киров не се страхува.

На Седемнайсетия конгрес Киров каза: „В Ленинград от старото останаха само славните революционни традиции на петербургските работници, всичко друго е ново…“

Не беше вярно! В Ленинград бе останало дореволюционното чиновничество, дворянството, буржоазната интелигенция, бяха останали латишите, естонците, финландците и немците — тези агенти на буржоазните разузнавателни служби, там живеят работници еснафи, които си въобразяват, че са извършили Октомврийската революция, там живеят десетките хиляди хора, подкрепили Зиновиев в неговата атака срещу партията. Ленинградската организация бе подкрепяла Зиновиев, комунистите и комсомолците бяха гласували за опозицията. Къде се дянаха те? Живи и здрави са и сега представляват мнозинството в ленинградската организация. Коренчета останаха, много коренчета. Защо Киров не иска да ги унищожи? Оправдава се с Чудов, с Комаров и други някои, дето се изказаха срещу Зиновиев. Ама защо се изказаха? Зиновиев нещо ги е засегнал, затова се изказаха. Бездарни типове! Зиновиев е разбирал това, препъвал ги е. И той ще ги препъва, тогава те ще мътят и неговата вода. Виж, другарят Киров обаче се заобикаля с такива хора.

И след всичко това как може да говори, че от старото са останали само революционните традиции?! Направо откровена защита на ленинградските опозиционери — открити и скрити, разобличени и спотаили се, умилкване пред ленинградските работници еснафи, желание още по-дълбоко да спечели техните симпатии, да покаже, че ги защитава от Сталин, опит да запази за себе си ленинградската крепост. Както и Серго, той му готви противовес. Обща тактика — обща политика. Те са намислили да измамят Сталин! Те не ще успеят да измамят Сталин! Колкото и да го славословят, колкото и да се кълнат в името му — няма да го измамят.