Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

И все пак да допусне съществуването на такъв автономен, неподчинен на областния комитет орган в Ленинград би означавало след време напълно да изтърве властта от ръцете си.

Киров събра в кабинета си членовете на бюрото на областния комитет, само членовете на бюрото, без секретарите, без техническите изпълнители, без протоколист, и предложи на Медвед да повтори информацията си, а на членовете на бюрото — да изкажат мнението си. Мнението беше единодушно: да се настоява за незабавно отзоваване на Запорожец и неговите хора.

Киров вдигна слушалката на телефона и се свърза с Москва.

— Сега ще докладвам — отговори Поскрьобишев.

Чакаха дълго. В кабинета на Киров беше тихо, всички мълчаха, разбираха, че Сталин не случайно не вдига слушалката. Най-сетне я вдигна.

— Слушам ви.

— Другарю Сталин — каза Киров, — Запорожец своеволничи, не се подчинява на началника на НКВД Медвед. Бюрото на областния комитет моли да отзовете Запорожец от Ленинград.

Сталин не отговори, после попита:

— В какво конкретно се състои своеволието му?

— Ето последния случай — каза Киров, — довел е от Москва хора на Ягода, пет души, без знанието на Медвед ги е назначил на отговорни постове в секретно-политическия отдел…

— Виж какво — отговори Сталин, — това са вътрешни размествания в апарата на НКВД.

— Но аз секретар ли съм на областния комитет или не? — гневно произнесе Киров и удари по масата с длан.

— Какви са тези детински въпроси? — възрази Сталин. — НКВД е нов народен комисариат и като във всеки нов народен комисариат, и в него е неизбежно разместването на кадри. Практически е невъзможно да се съгласува всяка кандидатура с всички местни организации.

— Бюрото на областния комитет и лично аз решително настояваме за отзоваването на Запорожец — заяви Киров.

— Обясних ви всичко, както можах, по-добре не мога — студено изрече Сталин.

И затвори.

Известно време всички мълчаха. После Киров се обърна към Медвед:

— Виж какво тогава, Филипе, в управлението командуваш ти, бюрото на областния комитет признава само тебе. Пресичай из корен всички самостоятелни действия на Запорожец, ние ще те подкрепим.

След като изпрати Серго до дома му, Киров се върна на пленума. Прозвуча звънецът, почивката свърши, участниците в пленума влизаха в залата. Но Марк Александрович чакаше Киров.

— Извинете, Сергей Миронович, как е Григорий Константинович?

— Мисля, че всичко е наред, легна си, Зинаида Гавриловна ще повика лекар.

Но Орджоникидзе забрани да се вика лекар. Чувствуваше се по-добре, стана от леглото, но реши да не се връща на пленума, знаеше какво е проекторешението, ще го гласуват и без него.

Премести се в креслото, замисли се…

Днес по време на двете минути разговор със Сталин във фоайето той съвършено ясно разбра отношението на Сталин към Киров. Орджоникидзе добре познаваше Сталин, знаеше какво означава Сталин да разговаря с един човек, без да го поглежда…

Смрачи се, в другите стаи запалиха лампите, при него надникна Зинаида Гавриловна.

— Как си?

— Добре съм, но не пали лампата тук — помоли Орджоникидзе, — искам да поседя сам.

Седеше и мислеше. След съобщението на Будягин за странните преустройства в ленинградския НКВД той на няколко пъти се опита да отвори дума пред Сталин за Киров, искаше да проучи ситуацията, но Сталин отбягваше този разговор, а после неочаквано го започна сам.

В Политбюро се обсъждаше съобщението на Киров от Казахстан за хода на зърнодоставките и Сталин сякаш между другото, без никаква връзка с обсъждания въпрос, каза:

— Предлагах на другаря Киров, като секретар на ЦК, да се премести в Москва — отказа. Докога ще стои в един и същи град? Осем години вече! Стига! Не можем да си позволим такъв разкош — да държим Киров в Ленинград. Киров е кадър от съюзен мащаб, нужен е на цялата партия.

Нищо друго не каза, премина към следващия въпрос.

А след заседанието, когато всички се бяха разотишли и в кабинета бяха останали само Сталин, Каганович, Молотов, май беше останал и Куйбишев, Сталин каза на Орджоникидзе:

— Поприказвай с Киров, нали сте приятели, да дойде в Москва. В централното ръководство ни е нужен руснак. Ние с тебе сме грузинци, Каганович е евреин, Рудзутак е латиш, Микоян — арменец. Колко руснаци имаме? Молотов, Куйбишев, Ворошилов и Калинин — малко са.

След завръщането на Киров от Казахстан Орджоникидзе отиде до Ленинград и му предаде предложението на Сталин. Киров отново отказа. Като му съобщи за търканията им със Сталин в Сочи и за последвалия конфликт във връзка със Запорожец, той спокойно и уверено заяви: