Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Партията не може да има отделна политика във всеки град, партията провежда единна политика в цялата страна и всеки секретар на областен комитет е длъжен да се подчинява на тази политика. Ние ще обсъдим в Политбюро линията спрямо бившите зиновиевци. Но докато я обсъдим, искам да внимаваш, да вземеш предвид моите предупреждения: зиновиевци се активизират. Разполагам с по-широка информация от твоята. Прекалено доверчив си, Сергей Миронович. Внимавай излишната ти доверчивост да не те подхлъзне.

— В какъв смисъл?

— Ти си виждал Зиновиев и Каменев само по трибуните на конгресите, а аз съм изял с тях чувал сол, с Каменев сме били заедно на заточение. Те са измамници, лъжци, лицемери и фарисеи. И онези, които ги подкрепят, са лъжци, измамници и фарисеи. Не им вярвай, те са способни на всичко. И те мразят. И колкото повече им угаждаш, толкова повече ще те намразват. Между другото това е една от причините, поради които бих искал да се прехвърлиш в Москва. Ако вместо теб там отиде друг човек и се справя също тъй добре с Ленинград, ще разберат, че причината за успехите не е само в другаря Киров, а в партията, че ленинградските комунисти следват не просто другаря Киров, а партията. И вече няма да гледат накриво твоя заместник. Нали си секретар на ЦК, отдавна трябваше да се преместиш в Москва, един секретар на ЦК трябва да живее в Москва. Ще проведеш в Ленинград отменянето на купоните, ленинградчани да те запомнят с това, това да бъде твоят, тъй да се каже, прощален акт и се прибирай в Москва.

Сдържайки избухналата ярост, Киров наведе очи. Намекът, че ламти за популярност, беше груб. Всичко беше ясно: Сталин иска да го изтегли от Ленинград, иска той да му е подръка, в Москва, иска да го подчини напълно.

— Другарю Сталин — каза Киров, — моля да не ме отзовавате от Ленинград, докато не приключим реконструкцията на града. Аз я започнах, искам аз да я завърша.

Киров произнесе тези думи с тон, който говореше, че това е окончателното му решение.

Сталин разбра и спокойно попита:

— А кога трябва да приключи реконструкцията?

— Надявам се, до края на тази петилетка.

— Добре, щом е тъй — пошегува се Сталин, — ще се постараем да изпълним петилетката за четири години, та по скоро да те имаме в Москва.

Варя идваше на работа точно в девет часа, нагласяше на дъската листа кадастрон с чертежа, който й предстоеше да копира, върху него синкаво копирно ленено платно, забождаше всичко с кабарчета, леко натриваше с машинно масло, както я бе научил Льовочка, то правеше платното прозрачно като стъкло, чертежът се виждаше ясно и тушът не се разливаше. Чертежа бе подготвил Льовочка — след като бе станал техник, той бе преминал на моливна работа, с тази дума определяше своето доста високо положение. Чудесно момче, но без техническо образование, тъй че много се гордееше със званието си техник-конструктор. Игор Владимирович нахвърляше скицата, по нея Льовочка изпълняваше чертежа на кадастрон, а Варя го копираше. Чертежът се изпращаше за светлинно копиране, където от него се получаваше и отпечатваше синьо хелиокопие — работните чертежи, те се предаваха на строежа, хотелът се строеше наблизо. По чертежите на Льовочка се работеше леко, той даваше, както казваха тук, „висока графика“ — ясно, качествено изображение. Когато предаваше чертежа на Варя, Льовочка в най-общи черти й обясняваше какво представлява той — прозорци, врати, детайл от вестибюла на хотела, от хол на етаж, от банкетна зала в ресторанта. Не навлизаше в подробности. Подробностите й обясняваше Игор Владимирович, той излизаше от кабинета си, заставаше до Варя, навеждаше се над чертежа: тази линия означава еди-какво си, а онази — нещо друго… Дружелюбно казваше:

— Каквото не ви е ясно, питайте, не се стеснявайте…

Льовочка и Рина й казаха, че Игор Владимирович обяснявал по същия начин и на тях, когато били обикновени копировачи, искал да копират не механично, а с разбиране. Имало началници формалисти, дойде, погледне, па ти каже: „А, драги, лошо… Я сваляй и започвай отначало.“ Игор Владимирович никога не казвал така, държал се не само като началник, но и като педагог. Излизаше, че Игор Владимирович се държи с Варя като с всички, не прави разлика. Но Варя виждаше, че отношението му към нея е по-различно и за да не го поощрява, питаше за всичко Льовочка или Рина.

Бързо усвои работата, не изпитваше нито вълнение, нито страх, нито несигурност. Уредите — линеала, линиите, триъгълниците, кривките, пергела, тушовката — познаваше от училище, умееше добре да изопва пауса, пълнеше тушовката настрана, за да не капне върху чертежа, а ако се случеше да капне, много сръчно почистваше с бръснарско ножче, тъй че и следа не оставаше, дори Льовочка и Рина й се чудеха. Учудваше ги също и с умението си да нанася кривите линии без кривка, с тънкото перце.