Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Започваш любовчица с архитекта ли?

— Глупак! — пренебрежително му отговори Варя. Но си взе едно наум: някой е изклюкарствувал. Но кой? Льовочка или Рина?

— То се знае, глупак съм — той проточваше думите, беше вбесен, но се сдържаше, — ресторантите, видите ли, не й харесвали, а къде се запознахме, не беше ли в ресторант, а?

— Искаш да кажеш, че си ме прибрал от ресторанта, че съм ресторантска развратница ли?

Той се поопомни.

— Искам да кажа само едно: запознахме се в ресторант, и недей да изопачаваш думите ми.

— Няма какво да изопачавам и изобщо нямаме какво да обсъждаме. Трябва да се разделим. Незабавно! Още днес да освободим тази стая.

Той вдигна вежди учудено, дори насмешливо.

— Днес ли?… Интересно… А къде ще се преместим?

— Аз вкъщи. А ти имаш жилище, в което си регистриран.

Той пак изкриви устни, този път подигравателно.

— Нали ти казах: тази регистрация е формална, не мога да живея там. И никъде не мръдвам оттук. Тук ми харесва.

Усмихна се широко, победоносно, разбираше какъв удар нанася на Варя, тържествуваше, понеже видя нейната тревога. Варя наистина изпадна в смут. Не можеше да остави Костя при Софя Александровна. Тя не ще може да се справи с него, не ще посмее да го изсели чрез милицията, ще се уплаши от скандал, ще се уплаши да не й отнемат стаята. Господи, колко лекомислено постъпи, в какво положение постави Софя Александровна.

— Софя Александровна даде тази стая на мен.

Той я пресече:

— На нас! Не „на мен“, а на нас. И между другото аз я плащам.

— Ще ти върна тези пари.

— Виж какво сега, чуй ме внимателно — натъртено произнесе Костя, — когато се запознахме, още тогава, в „Савой“, ти ми каза за тази стая, обеща да поговориш с хазайката, значи я нае за мен. А сега, видите ли, трябвало да се измитам оттук. Къде да отида? На улицата ли? Не, не мога да живея на улицата, ще живея тук. А ти можеш да живееш където искаш.

Варя седеше умърлушена… Безпощаден, неподбиращ средствата, непознаващ снизхождението човек. И този човек тя бе наричала свой съпруг. И което е най-ужасно: принудена е да търпи всичко, няма право да го остави при Софя Александровна.

Костя се наслаждаваше на нейното унижение, на безсилието й.

— Щом не искаш да живееш с мене — твоя си работа, не сме сключвали брак, всеки да си върви по пътя. Не ти се натрапвам. — В гласа му пак прозвучаха горди нотки. — Изобщо на никого не се натрапвам, включително и на Софя Александровна. Ще се махна от тук, ще освободя стаята. Но не и преди да си намеря друга — в центъра, с телефон, с всички удобства. Ще ми бъдат необходими два-три месеца. Дали ще остана тук сам, или ще останем двамата — това ми е безразлично, няма да си пречим. Такива са моите условия: два-три месеца. Впрочем ако намеря стая по-рано, по-рано и ще изляза — той пак се ухили, — ако си много, ама много заинтересована, помогни ми да си намеря нова стая.

Иска да спечели време, надява се да си възстановят отношенията, надява се тя в края на краищата да се примири с неговия живот. Напразно се надява. Но има мъртва хватка, тя е в клопка и няма изход. Никога няма да изложи на опасност Софя Александровна.

— Не мога да ти помогна за стая — каза Варя, — но съм съгласна да почакам два месеца.

Той я прекъсна:

— Казах два-три месеца.

— Добре, нека са два-три. Но ти ще ми обещаеш, че след два-три месеца ще освободим стаята.

Той се усмихна с предишната си широка, обаятелна усмивка.

— Ето че се разбрахме. Защо да се караме, да си късаме нервите?! И тъй, мир! Ура! Защо не отидем да го полеем някъде?

— Вече никъде няма да ходим с тебе. Оставам тук само заради Софя Александровна, заради нейното спокойствие. За всичко останало забрави. Ще спя на това диванче.

— На това диванче ли — той се засмя, — а ще се събереш ли?

— Ще се събера, не се тревожи.

— Твоя си работа.

Как можа да се измами така? Не успя да съгледа, да разгадае какво се крие зад неговото показно благородство и независимост. Как се поддаде на евтините думи „До теб и аз ще стана човек“, той всъщност смята себе се за истински човек. В своя клас тя беше най-красивото, най-способното момиче, нейният успех беше най-високият, всички останали бяха с една глава по-долу от нея, но нито едно от тях, от тези интелигентни арбатски момичета не се остави да го прелъже играч на билярд.

Непременно трябва да помисли за живота си, най-сетне да разбере какво представлява.

Варя отново препрочете графологичното заключение на Зуев-Инсаров, пазеше го в същия плик, в който го бе получила, марката на плика представляваше три профила: работник с каскет, червеноармеец с будьоновка, брадат селянин с калпак.