Мери Рено - Персийското момче

Историята за последните дни на Дарий се появява само при Курций. Тя е ярка и детайлизирана, съвсем различна от пристрастията и предубежденията, с които Курций се слави — и поради това вероятно е автентична. Ако приемем, че е така, то последните сцени са могли да бъдат описани на някой по-ранен хроникьор само от някой от евнусите на Дарий, които са били единствените свидетели на онова, което е станало. Логично е да предположим, че това е бил самият Багоас. Със сигурност той е бил познат на всички историци — съвременници на Александър, поради привилегированото си място в двора.

Историята споменава Багоас и около шест години по-късно, когато анекдотът за целувката в театъра е предаден и от Плутарх и от Атеней. Фактът, че мястото на случката е в Кармания, е дълбоко показателен. Там Александър е бил само с онези, които са го последвали в Индия и при прехода през пустинята. След всички тези превратности, Багоас не само продължава да се радва на обичта му, но очевидно вече е много харесван дори от ксенофобски настроените македонски войници, което само по себе си е изненадващо. Александър винаги се е отплащал с доживотна вярност на всяка преданост и привързаност към него и това изглежда най-вероятното обяснение за такава дълга обич.

Произходът на младия евнух е неизвестен. Но предположението, че той е от знатно потекло не е произволно. Такива момчета, за чиято външност са се грижили добре и не са били повредени от недохранване или лишения, един път заробени, винаги са били подлагани на най-големия възможен риск от проституиране. Ученикът на Сократ, Федон 108 108 Федон — приятел и ученик на Сократ. След смъртта му основава Блидската школа. — Бел. прев. , е най-известният случай.

Последното споменаване на Багоас е непоправимо изопачено от Курций. Всеки може да си го тълкува както си иска. За късмет на репутацията на Багоас, ние имаме първокласните свидетелства на архитекта Аристобул, който действително е възстановил гробницата на Кир по поръка на Александър. Той твърди, че Александър я посетил, когато отишъл за първи път в Персеполис, видял с очите си ценните погребални дарове и наредил на Аристобул да ги опише. Това описание е запазено от Ариан 109 109 Ариан, Флавий (45 — ок. 180 г.) — римски историк, грък от Никомедия. Неговият „Анабазис на Александър Велики“ в 7 книги е най-достоверната до днес биография на Александър Македонски. — Бел. прев. , заедно с историята за оскверняването на гробницата. Според Курций, Александър за пръв и единствен път я посещава на връщане от Индия и я намира празна, защото Кир е бил погребан само с обикновените си оръжия — прищявка, която несъмнено би допаднала на емоционалността на римляните, но би изненадала всеки археолог. Курций пише, че Багоас имал зъб на Орксин, защото той не му е давал подкупи и измислил едно несъществуващо съкровище, за да го обвини за кражбата му. Не е споменато нито едно от престъпленията, за които всъщност е бил наказан Орксин. Курций приема, че той е една невинна жертва. Когато изхвърлим невъзможното от тази история, не остава кой знае какво. Аз приех, че Багоас наистина се е намесил по някакъв начин в събитията, тъй като се е оплакал от този сатрап за извършена несправедливост спрямо него, към което Александър проявил състрадание. Предвид на пълното с убийства минало на Орксин и на ужасната му репутация, аз представих най-често срещаната вражда в древността, а именно — семейното кръвно отмъщение.

Смущаващата склонност към сензации и безпорядъкът в търсенето на аргументи е типична за Курций — един непоносимо глупав човек, който е имал достъп до безценни източници, недостигнали до нас. Той направо ги е прахосал и изопачил, заради една еднообразна и скучна литературна представа относно ролята на богинята Фортуна и на многобройни надути и цветисти упражнения по римска реторика. (Например: Александър е впечатляващо многословен, когато любезно увещава приятелите си да извадят стрелата забита в дробовете му.) Под влияние на идеята, че пристрастията и покровителството на Фортуна водят до справедливо възмездие над надменността, историята на Александър е отклонена и изопачена в тази насока. За целта Курций е прибягнал до помощта на антимакедонски настроените атински агитпропчици и творенията им, писани от хора, които никога не са го виждали, и имащи толкова отношение с обективната истина, колкото човек може да очаква да намери в „История на еврейския народ“, поръчана от Адолф Хитлер. Към тези неща са се върнали Трогус и Диодор по времето на император Октавиан Август, които открили в един Цар, мъртъв от три века, сигурно и непоклатимо оправдание за божествените претенции на живия владетел. Не е направен никакъв опит за съгласуването, съвместяването и последователността на неоспоримите факти. Така например, един покварен и безчестен тиранин би бил нарязан на парчета от размирниците в Опис в момента, в който би стъпил сред тях. Те са можели да го направят с абсолютна безнаказаност (съдбата на не един римски император) и да изберат нов Цар, както са имали право. И това, че вместо да постъпят така, те се оплакали на Александър, че той не им позволява да го целуват не е измислица, а исторически факт.