Мери Рено - Персийското момче

Гай Юлий Цезар посетил гробницата му в Александрия след триста години и се възхитил от красотата на неговите черти.

Сведенията за смъртта на Хефестион навеждат на мисълта, че той е бил болен от коремен тиф. При него, въпреки че апетитът често се възвръща доста преди пораженията в червата да са излекувани, твърдата храна причинява перфорация и бърз колапс. Дори в нашия век болни от тиф са били убивани в болниците от заблудени свои роднини, които са им внасяли тайно храна. Свареният петел с размера на съвременната порода дребни кокошки бантам е бил напълно достатъчен. Отравянето също е възможност. При описването на заговора на телохранителите следвах Ариан, с изключение на моето собствено предположение, че сред книжата на Калистен са открили писма от Аристотел. Истина е, че приятелската кореспонденция на Александър с учителя му престава внезапно от този момент.

Романтичната фигура на Роксана не е третирана в книгата с неоснователен скептицизъм. Не е необходимо да отхвърляме като възможност сватбата му с нея да е била политическа. Нейният ранг е бил нито много висок, нито много нисък, а красотата и е била известна. Но около два месеца след сватбата, телохранителите са можели да бъдат сигурни, че ще намерят Александър в леглото без нея. Освен това, ние знаем какво е направила тя веднага след смъртта му. Роксана не загубила нито миг в оплакване, а веднага изпратила едно писмо до официалната му съпруга Статира с такава скорост, че то изпреварило новината. Писмото било от името на Александър и настоявало Статира да дойде във Вавилон. Роксана я отровила веднага, щом пристигнала там.

Когато казали за смъртта на Александър на Сизигамбис — Царицата-Майка на Персия, тя се сбогувала със семейството си, затворила се без храна, и починала пет дни по-късно.

Царската Митра на Персия, чието използване от Александър предизвикало толкова много спорове, няма никаква прилика със съвременните църковни тиари или митри. Тя стояла на главата като шлем и имала големи наушници встрани и периферия отзад. Отгоре имала заострена като връх корона, която сатрапите носели сплескана — да я носи изправена имал право единствено Царят. Митрата е била заобиколена с диадема от пурпурна панделка.

При описанието на Александър под внимание за взети и събития, които нямат място в тази книга, както и такива, за които Багоас не би могъл да знае. Днес трябва да се има предвид и това, че едва век след смъртта му, една шепа философи се осмеляват да повдигнат едва-едва въпроса за моралността на войната. По времето на Александър проблемът е бил не дали, а как да се води война. Достоен за внимание е и фактът, че историците, които са настроени най-благосклонно към него — Птолемей и Аристобул — са били тези, които са го познавали лично. Те са писали след смъртта му, без никакъв друг подтик или изгода, освен да му отдадат дължимото.

Когато преценим неговите недостатъци (тези, които по неговото време не са били смятани за достойнства), ние се изправяме пред факта, че нито един друг човек не е привличал през своя живот толкова страстна обич и вярност от толкова много хора. Техните основания за това си струва да бъдат разгледани внимателно.

Най-доброто е от Ариан, който е черпил информация главно от загубените мемоари на Птолемей и Аристобул, и е писал с високо чувство на отговорност. Плутарх 110 110 Животописът на Александър, преведен от Богдан Богданов, е публикуван на български от издателство „Народна култура“ — Плутарх, Успоредни животописи, С, 1481. — Бел. прев. е колоритен, но не си е направил много труд да прецени доказателствата, с които е разполагал и не трябва да се приема безрезервно.

Разбира се, че е съвсем неправдоподобно един персиец да изговаря персийски имена в тяхната гръцка форма. Но тъй като на персийски те биха били неузнаваеми и непроизносими за повечето читатели (например Дарий на персийски е Дарайавауш), аз си позволих да запазя формата на обичайната им употреба. Роксана се произнася с ударение върху първата сричка.

© 1972 Мери Рено

© 1993 Венцислав Войков, превод от английски

Mary Renault

The Persian Boy, 1972

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007

Публикация:

Mary Renault The Persian Boy

Copyright Mary Renault All rights reserved

First published by Longman 1972

Published in Penguin Books 1974

Reprinted 1976 (twice), 1978, 1980, 1981