Мери Рено - Персийското момче

Политическите мотиви на тези неубедителни опити да се покаже Александър като човек, покварен от успеха, са достатъчно ясни що се отнася за древността. Много по-озадачаващи са днешните изблици на нещо, което човек би нарекъл очерняне, тъй като то далеч надминава границите на едностранната интерпретация на фактите и стига до тяхното абсолютно невярно представяне. Една разпространена наскоро книга казва за екзекуцията на Филотас само, че тя се състояла „по измислено обвинение“, макар че всички източници са единодушни относно неговото прикриване на заговора за убийството на Александър. (Каква би била позицията на един съвременен бодигард, който е информиран, че на борда на кралския самолет има бомба, но решава да не спомене за нея?) На друго място се твърди, че Хефестион бил „поначало глупав“, макар че в нито една от своите високоотговорни самостоятелни мисии, както дипломатически, така и военни, той не е претърпявал неуспех. Александър открито е обвиняван, че е замислил убийството на баща си, макар че не само липсват каквито и да било доказателства или намеци за това в източниците, но и Филип не е имал дори и един свестен алтернативен наследник, което да бъде някакъв възможен мотив. Твърди се, че „тежък алкохолизъм“ е ускорил края на Александър. Всеки терапевт може да обясни каква е работоспособността на един хроничен алкохолик и какъв е неговият шанс да преживее перфорация на дробовете, полева операция без анестезия и един преход през пустинята. След жеста на войските край смъртното легло на Александър — едно уникално събитие в историята — човек най-малкото ще бъде изненадан, ако му кажат, че малцина са го оплакали. Да има модни увлечения във възхищението или охулването е неизбежно. Но те едва ли би трябвало да се следват с цената на истината.

Все в същия дух се търсят какви ли не най-зловещи мотиви в неговата политика за претопяване на народите. Въпреки това никой не си е давал по-малко труд от него да прикрива собствената си омраза. Очевадно е, че веднъж попаднал сред персийци, Александър просто открива, че ги харесва. Разбира се, в наши дни, човек би трябвало да бъде с предразсъдъци, за да сметне това за позорно, дискредитиращо или странно.

Макар че сведенията за общото влошаване на състоянието на Александър не са последователни, много вероятно е той наистина да е прекарал някакво тежко мозъчно разстройство след смъртта на Хефестион. Няма начин да знаем дали такъв срив би могъл да се повтори пак. Тялото и природата на Александър са били нещо като самонавиващата се пружина. Напрежението от детството му е изисквало компенсация под формата на постижения и себеосъществяване. Те натрупвали все повече отговорности, подсказвайки същевременно идеи за нови, още по-големи постижения. Спиралата е била неумолимо възходяща и човек не може да бъде сигурен, че този процес е останал неизменен и без пагубни последствия в рамките на един нормален човешки живот. Може би последните думи на Калан са били повече обещание, отколкото предупреждение.

Бъри и други историци посочват връзката между замърсената вода и засиленото пиене на вино в армията. Аристобул, който е бил в двора през цялото царуване на Александър, казва, че неговият обичаен навик е бил да седи над чашата с вино и да разговаря през цялата нощ, но без да се напива. Според Плутарх, Александър ставал доста приятно възбуден към края на такава пиянска нощ — явление, което днес може да бъде наблюдавано при хора, които не прекаляват с алкохола. Нередовните периоди на пиянство, обаче, са били характерни за македонците още преди възкачването на Александър.

Слуховете, че той е бил отровен, които са много разпространени векове наред след смъртта му, не съвпадат с подробно записаната в дневниците история на последната му болест. Загубата на гласа му сочи към най-често срещаното разболяване с летален изход, чак до откриването на антибиотиците, а именно — пневмонията. Плевритът би бил също една сигурна последица, като се има предвид раната му в дробовете. Аристобул твърди, че Александър пил вино в състояние на силна треска и изпаднал в делириум. Той не споменава, че Александър го е поискал. Ако му е било дадено с умисъл, то в такъв случай, от гледна точка на морала, той наистина е бил отровен. Освен това, присъствието там на един такъв негов смъртен враг като Касандър не трябва да бъде пренебрегвано.

Курций описва подробно историята как тялото му не е започнало да се разлага, въпреки лятната горещина и дългото забавяне на балсаматорите в хаоса последвал смъртта му. Периодът, за който той говори — шест дни, разбира се, е абсурден. Но е твърде възможно дълбока кома да е измамила присъстващите доста много часове преди да настъпи клиничната смърт. Балсаматорите свършили работата си с вещина.